Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Разбира се — дроидът погледна първо него, после Ландо и накрая Лобот. Върху Лобот погледът му се задържа по-дълго, сякаш се питаше защо качулката му е дръпната плътно над лицето в такъв горещ ден. — Били сте тук и преди, граждани — каза той. — Поотделно през последните три дни, ако паметта не ми изневерява.

— Правим голямо проучване — меко отвърна Ландо. — Отнема много време.

— Желаете ли помощ? — услужливо попита дроидът. — Разполагаме с няколко помощни дроида и интерфейсни дубликати, които можете да наемете на съвсем приемливи цени.

— Ще се оправим — повтори Хан, полагайки всички усилия да не се разкрещи в металното лице на дроада. — Просто ни дай свободен терминал.

— Разбира се, гражданино учен — приветливо отвърна дроидът. — Терминал четирийсет и седем А. Минете през двойните врати вляво от вас…

— Знаем къде е — прекъсна го бившият контрабандист, обърна се и тръгна към указаната врата.

— И благодаря — добави Ландо.

Двамата с Лобот настигнаха Хан точно зад двойната врата.

— Какво ли още трябва да направиш, за да привлечеш допълнително вниманието върху нас? — тихо попита бившият картоиграч, докато се промъкваха през лабиринта от индивидуални и групови терминали, изпълващи огромната зала на Имперската библиотека. В този час само няколко бяха заети. — Можеш например да нариташ дроида и да го поразмяташ из рецепцията… това ще свърши работа.

— Много хора в Империята не обичат дроидите — също толкова тихо отвърна Соло. — Дори учени. Хайде да си вършим работата, а?

Калризиан не отговори и Хан изпита лека вина за това, че се сопна толкова остро на приятеля си. Все пак Ландо му направи голяма услуга, съгласявайки се да го придружи. Но настроението на бившия контрабандист бе вече твърде помръкнало и чувството за вина бързо отмина. След три дни обикаляне из имперската столица, през които им се бе наложило да се подмазват на противни имперски офицери и да плащат надутите цени на собствениците на кафенета, идиотските дроиди SE2 започваха да му идват в повече. Особено след неуспеха им засега да проникнат в раздел „Специални файлове“. Стигнаха терминал четирийсет и седем А и Хан взе допълнителен стол от един от близките незаети терминали, за да седнат тримата.

— Така — каза Ландо, активира полето за уединение, настани Лобот пред клавиатурата и зае стола до него. — Добър контакт ли имаш с Моегид?

Вместо отговор киборгът сложи ръце на клавиатурата. За момент не се случи нищо. После той започна бавно да пише. Зад Ландо Хан, потиснал саркастична забележка, която нямаше да помогне на никого, се опита да се успокои. Може би този път щеше да им провърви.

Корабът бе притихнал от почти час, когато Кароли реши, че и този път погрешно е преценила ситуацията. Дразнещо беше. Направо вбесяващо! Да измине целия този път със Соло и Калризиан… да прекара дни наред погребана в тясното контрабандистко отделение под елегантния жилищен отсек на яхтата на Калризиан… и накрая дори да не види Карде и Шада, очакващи двамата бивши контрабандисти. Как да не полудееш! Тя си пое дълбоко дъх в тъмното и строго си заповяда да се успокои. Може би Карде и Шада просто бяха закъснели за срещата и в момента пътуваха насам. Трябваше само да ги изчака. Нямаше доникъде да стигне, изпадайки в самосъжаление. Кароли хвана дръжката, отвори скрития панел и внимателно го отмести.

За момент остана неподвижна, полуклекнала, ослушвайки се за някакъв знак, че е била чута. След това излезе в коридора и изкара застоялия въздух от дробовете си.

Не се виждаше никой. В това нямаше, разбира си, нищо изненадващо. Соло, Калризиан и биокомуникационният киборг, когото наричаха Лобот, излязоха заедно тази сутрин и оставиха верпинеца на обичайното му място в задната контролна зала. Така бе всеки ден от пристигането им тук и в откъслечните разговори, които бе дочула, нищо не подсказваше, че установената рутина е нарушена. За момент Кароли се замисли дали да не се прокрадне до задната контролна зала, за да види какво прави верпинецът, но се отказа. Последните два пъти не установи нищо съществено и не виждаше защо трябва пак да си губи времето. Така остана открит въпросът, с какво точно да си губи времето.

Нямаше много възможности. Последните три дни проследи Соло и другите до рецепцията, за която от един обслужващ дроид SE2 разбра, че е на Имперската библиотека. Първите два дни се промъкна зад тях, за да ги наблюдава. Вчера, уморена цял ден да ги наблюдава през полето за уединяване как натискат клавишите на клавиатурата, се поразходи из сградата и околността. Снощи на борда се запита дали Шада не се среща с верпинеца, докато Соло и другите са навън. Но тази теория бе отпаднала. Все по-голяма ставаше вероятността Шада да не дойде. А това би означавало, че Кароли бе изтълкувала напълно погрешно подслушания разговор между Соло и Калризиан и си бе загубила времето да идва тук.