Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Все пак не можете да позволите несигурността да ви парализира — посочи каамасецът. — Така му позволявате да победи априори. В някой момент, подходящ или не, трябва да предприемете нещо — очите му отново се впиха в нейните.

— Трябва да решите на кого можете да имате доверие.

Лея премига, за да отстрани внезапно бликналите сълзи.

— Не мога да се доверя на Пелаеон — прямо отвърна тя.

— Още не. Ако Траун дирижира цялата операция, Хан ще се превърне в изключително полезен заложник или разменна монета за него. Не бих могла да рискувам да научи от Пелаеон, че Хан е там.

— Въпреки това му се доверихте достатъчно, за да отведе Гент в не по-малко опасна ситуация — посочи Елегос.

— Гент поиска да отиде — каза Лея. Още докато изговаряше думите, си даде сметка, че този аргумент прави почвата под краката й твърде хлъзгава. — Освен това той не би бил от полза за Траун.

— Не сте толкова глупава, съветник — отвърна доверителят. Тихият укор в гласа му се заби като нож в сърцето й.

— Гент притежава изключителни познания за кодиращо-дешифриращите техники на Новата република. При една война подобни познания биха имали невероятна стойност за Империята.

— Това вече сме го преживели — напомни му тя. Първите вълни на гнева започнаха да надделяват над чувството за вина. За какво се мислеше този каамасец, че да й казва кое е правилно и кое не? — Няма как да избегнем поемането на рискове.

— Съгласен съм — каза той. — И не казвам, че решенията ви са грешни.

Лея се свъси. Гневът й се превърна в подозрителна неувереност.

— Тогава какво имате предвид? — попита тя.

— Че сте притеснена и използвахте силата и името си, за да предпазите съпруга си повече, отколкото за да предпазите сравнително непознат човек — каза Елегос. — Че от притеснение предадохте доверието, което ви е гласувано като на висш съветник, дипломат и джедай.

— Не е нужно да ви отговаря, доверителю Акла — обади се дрезгав глас зад тях.

Лея се обърна и видя Сакисак, който бе застанал в отворената врата на пилотската кабина.

— Проблеми ли има? — попита тя.

— Не — увери я ногрито, влезе в кабината и застана точно зад нея. — Дойдох да доложа, че никой не ни преследва и че Баркимк изключва оръжейната система — той обърна тъмните си очи към Елегос. — Ако тя реши да предпази клана си от опасност, това не е ваша грижа.

— Съгласен съм — тихо каза каамасецът. — Както вече казах, не съм тук, за да съдя.

— Тогава защо я притискате? — попита Сакисак.

— Защото самата тя не е убедена, че е постъпила правилно — отвърна Елегос и отново обърна очи към Лея. — Важно е да премисли въпроса и по един или друг начин да стигне до решение. Да го приеме или за правилно и да продължи, или за грешно и също да продължи.

— Защо? — попита ногрито.

Каамасецът се усмихна тъжно.

— Защото е висш съветник, дипломат и джедай. Може да притежава мъдростта и познанието, от които ще се нуждаем всички в предстоящите дни, само когато е в разбирателство със себе си.

Дълго време никой не проговори. Лея гледаше пъстрото небе на хиперпространството и премисляше миналото. Парливото усещане на срама се прибавяше към останалите чувства, които бушуваха в нея. Елегос отново бе прав.

— Трябвало е да станете джедай, Елегос — каза тя, разкопча предпазните колани и стана от пилотското кресло.

— Нямам джедайската способност да се докосвам до Силата — каза той. В гласа му се прокрадна нотка на съжаление. — Въпреки това в думите ви има повече истина, отколкото предполагате. Сред народа ми се носи легенда, че в самата зора на зараждането си първите рицари джедай са дошли на Каамас, за да се научат от нас как да използват мощта си според етичните правила.

— Не се съмнявам в истинността на тази легенда — отвърна Лея и махна към креслото, което бе освободила. — Сакисак, поеми управлението. Аз ще отида в товарното отделение. Нужно ми е много време за размисъл.

— Добър ден, граждани учени от Мчалския орден на Империята — изрецитира обичайното си приветствие старият обслужващ дроид SE2 на рецепцията. — Как можем аз и Имперската библиотека да ви услужим?

— Просто ни посочи свободен компютърен терминал — каза Хан и направи сериозно усилие да овладее лошото си настроение. Задухата вече се усещаше и бившият контрабандист се чувстваше достатъчно притеснено и глупаво, докато крачеше из градските улици с традиционната роба на мчалски учен. И той, и двамата му другари не ги бяха сваляли от момента, в който бяха кацнали на Бастион, и последното нещо, което искаше, бе да си разменя шеги с обслужващ дроид SE2. — Ще се оправим с останалото. Благодаря.