Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Това тук се намираше някъде в имперското космическо пространство, както личеше от изцяло човешкото население, преди още да бе видяла първата униформа на имперската охрана. Но къде точно в Империята се намираха, Кароли не знаеше. Нямаше голямо значение, но ако Соло и Калризиан успееха да се освободят от нея, можеше да има проблеми с връщането. Но от разговора им тази сутрин тя заключи, че са доста далеч от постигането на целта си, каквато и да бе тя.

И все пак името на Карде бе споменато в онзи разговор. Може би контрабандисткият шеф вземаше извънредни предпазни мерки. Кароли реши да направи още една разходка из околността на библиотеката и да се закачи за Соло и Калризиан по време на обедната им почивка. Може би този път щяха да кажат нещо, което си струваше да се чуе. Тя тръгна към изхода на яхтата, наострила уши и за най-слабия звук.

— Още един доклад от новата ви Империя, ваше превъзходителство — каза Тирс и остави два информационни чипа на бюрото на мофа. — Рурското правителство изпраща копие от пълното споразумение на своите системи с Империята.

— Системи? — повтори Дизра, взе информационните чипове и се намръщи. — Мислех, че споразумението е само с основната система.

— Беше — самодоволно отвърна майорът. — Очевидно малката ни демонстрация срещу онези диамалски мародери е убедила три от независимите им колонии, че и те искат да са на печелившата страна.

— Нима! — каза мофът и наново погледна с интерес информационните чипове. Рурските независими колонии бяха съвместни предприятия с още пет-шест други раси. — Съсобствениците на колониите също ли са съгласни?

— Очевидно — отговори бившият гвардеец. — Споразуменията се отнасят до колониите на системите в тяхната цялост и не се споменават отделни райони или области — той се усмихна. — Разбира се, рурците са доста добри в убеждаването.

— Не са единствени — каза Дизра и погледна към другия край на стаята, където Флим стоеше подпрян върху облегалката на един стол и замислено гледаше през прозореца. — Поздравления, адмирале! Спечелили сте още три системи.

Флим не отговори и мофът усети как устните му се изкривиха от презрение. Явно актьорът още се сърдеше.

— Не се тревожете — каза Тирс, проследявайки погледа на Дизра. — Скоро ще го преживее.

— Или скоро ще се озове набит на кол някъде из Непознатите райони — ниско процеди Флим, без да се обръща. — До вас двамата.

— Какво му става? — погледна Дизра към адютанта си.

— Нищо сериозно — отвърна майорът и махна пренебрежително с ръка към актьора. — Притеснява се за онзи чуждоземен кораб.

— А! — възкликна мофът и се усмихна. Да… тайнственият чуждоземен кораб, засечен и записан над Малък Пакрик. — Какво знаем по въпроса?

— Аналитиците всеки миг трябва да приключат работата си — увери го Тирс. — Имам чувството, че може да е онзи, който ни е нужен, ваше превъзходителство.

Дизра усети как по гърба му полазиха тръпки.

— Наистина ли смятате, че това може да е корабът на Ръката на Траун?

— Видяхте формата — отбеляза бившият гвардеец. — Отчасти имперски изтребител, отчасти чуждоземен. Да, мисля, че е Ръката или негов агент, или някой от хората на капитан Парк. Все едно, мисля, че най-сетне го прилъгахме да се покаже.

Флим издаде гърлен звук.

— Колкото можете да прилъжете Звездата на смъртта — промърмори той.

— Малко прекалявате с мелодрамата, адмирале — каза Тирс. В гласа му започваше да се прокрадва леко напрежение. — Който и да е бил, има десетки начини да го държим достатъчно далеч, за да не разбере, че не сте истинският Траун.

— А ако поискат да ме поздравят? — възрази Флим. — Тогава какво ще кажете? Че имам ларингит ли? Или че съм си взел отпуск тази седмица?

— Млъкнете! — прекъсна ги Дизра, когато червената лампичка на бюрото му започна да мига. — Може да са аналитиците — той натисна копчето. — Моф Дизра — представи се той.

Мъжът, който се появи на екрана на интеркома, бе на средна възраст и притежаваше леко късогледия поглед на човек, който от дълги години се взира в екрана на компютър.

— Полковник Удей, ваше превъзходителство. Имперско разузнаване, отдел „Анализи“. Окончателният доклад за записа, който ни изпратихте, е готов.

— Прекрасно — каза Дизра. — Изпратете го незабавно.

— Да, сър — отвърна Удей, погледна надолу и натисна клавиша за прехвърляне на доклада. На бюрото на мофа премига друга червена лампичка, след това угасна, обозначавайки началото и края на прехвърлянето. — Не можахме да разберем много за самия кораб — продължи полковникът. — Каквото успяхме да извлечем, е в доклада.