Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Благодаря — каза Дизра, като се опита гласът му да не прозвучи твърде нетърпеливо. Колкото по-бързо успееше да изключи този словоохотлив глупак, толкова по-скоро двамата с Тирс щяха да минат ред по ред през доклада. — Ще получите похвала за бързата си работа.

— Позволете първо да кажа две неща, ваше превъзходителство — каза Удей и вдигна два пръста.

— Сигурен съм, че всичко е включено в доклада ви — отвърна Дизра и се пресегна към копчето. — Благодаря ви…

— Според придружаващата файла бележка записът е направен от изтребител извън Малък Пакрик — продължи полковникът. — Оказва се, че не е така.

Мофът замръзна с пръст над копчето.

— Моля, обяснете!

— Всъщност файлът е съставен от два различни записа — каза Удей. — Смятаме, че единият е правен в системата Каурон, а другият — или в системата Носкен, или в Дромпани. Нито един от тях не е направен от изтребител на Новата република.

Дизра изгледа остро Тирс. Лицето на кралския гвардеец се бе превърнало в каменна маска.

— Как разбрахте? — попита мофът.

— Че не са направени от изтребител ли? — попита на свой ред полковникът. — Сензорните профили не отговарят. Предполагам, че първият е правен от изтребител тип X или А, а вторият — от добре оборудван боен кораб. Не на Новата република. Потвърждаващата сигнатура не отговаря на тяхната — Удей сви рамене. — Що се отнася до това, къде са правени, това лесно се разбира от разположението на звездите на фона на записа.

Дизра си пое дъх.

— Благодаря ви, полковник — каза той. — Много ни помогнахте. Както казах, ще бъдете похвален.

— Благодаря, ваше превъзходителство — отвърна Удей.

Дизра натисна копчето и лицето на полковника изчезна от екрана.

— Е — каза мофът и отново погледна към адютанта си. — Изглежда, са ни излъгали.

— Да, така изглежда — каза майорът с тих глас. Изведнъж лицето му пребледня като на смъртник. — Мисля, ваше превъзходителство, че сме предадени.

Дизра изруга грубо.

— Само онзи проклет клонинг ни е предал! Само той! Изобщо не трябваше да им се доверяваме! Траун никога нямаше да се впусне в такова нещо.

— Успокойте се — каза гвардеецът. Гласът му изведнъж бе станал остър. — Траун знаеше какво прави. И не забравяйте, че много от тези клонинги загинаха, сражавайки се за Империята.

— И въпреки това са противни — просъска Дизра. Беше говорил с клонинги, беше им заповядвал да влизат в битки; дори ги бе продавал на пиратите Каврилу в замяна на безценните изтребители на Зотип. Въпреки това кожата му още настръхваше от тях. — Не можеш да им имаш вяра.

— Можем ли да оставим Кариб Девист и предателствата на клонингите за малко? — напрегнато се намеси Флим. — Струва ми се, че по-важният въпрос е защо ни е изпратил фалшив запис и какво печели от това?

Тирс си пое дълбоко дъх, за да си възвърне спокойствието.

— Наистина това е въпросът. Дизра, как е пристигнал записът?

— По безпилотна сонда от свързочната база на Убикторат при Паршун — отвърна мофът. — Изпратена от дежурния агент…

— Изпратена направо тук? — прекъсна го майорът. — Без прехвърляне или промени в курса?

— Да — отвърна Дизра и сви едната си ръка в юмрук, когато внезапно и със закъснение го връхлетя истината. — Искали са местоположението на Бастион.

— И са го получили — мрачно довърши бившият гвардеец. Предавателят бе вече в ръката му. — Майор Тирс до Столичната служба за сигурност. Пълна тревога! Вероятно наличие на шпиони в града, открийте ги и ги поставете под наблюдение. Не ги задържайте, повтарям, не ги задържайте. Предстои потвърждение от моф Дизра — той получи потвърждение за приемане и изключи предавателя.

— Трябва да им изпратите потвърждение, ваше превъзходителство — каза гвардеецът.

— Знам — отвърна Дизра и се намръщи. — Извинете ме, ако днес съм малко по-муден от обикновено, но защо да не ги задържат. В града ми има шпиони или саботьори, а вие не искате да бъдат задържани.

— Не мисля, че са саботьори — каза Тирс. — Все пак са тук от два дни, а още нищо не е хвръкнало във въздуха.

— О, това е успокояващо — студено отвърна мофът. — Защо не искате да бъдат задържани?

— Както Траун често казваше, всеки проблем крие в себе си възможност — майорът отмести поглед настрани. — Струва ми се, че пред нас се открива много интересна възможност.

Дизра се намръщи и проследи погледа му…

— Дано не си мислите това, което предполагам! — предупреди Флим. Очите му неспокойно шареха между Тирс и Дизра.