Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Разбирам — преглътна Лея.

— Тогава с ваше разрешение ще отида да уредя транспорта на началника на шифровчиците Гент — Пелаеон се усмихна на момчето. — Искам да кажа, на имперски лейтенант Гент. Елате с мен, лейтенант.

Той мина покрай Сакисак и се насочи към изхода на „Хилядолетен сокол“.

— Разбира се — отвърна хакерът и тръгна след него. — Довиждане, Елегос. Довиждане, съветник.

— Върви с мъдрост и смелост — с дълбок глас каза каамасецът.

— Нека Силата бъде с теб — добави Лея. — Благодаря ти.

Капитан Ардиф чакаше на задния мостик, когато Пелаеон слезе от турболифта.

— „Хилядолетен сокол“ излезе от обхвата на часовите и направи скок в хиперпространството — доложи той.

— Добре — каза адмиралът и погледна към илюминатора. В далечината се виждаха слабите отблясъци слънчева светлина по панелите на ескортиращите изтребители, които се връщаха към „Химера“. — А лейтенант Маврон?

— Той и пътникът му тръгнаха преди час и половина — Ардиф вдигна вежди. — Може ли да попитам…?

— …как минаха преговорите ли? — Пелаеон сви рамене. — Както всички предварителни преговори. Органа Соло няма да обвърже Новата република с курс, гарантиран само от думата ми. Аз също не оставих съмнения за това, че също не мога да приема нейната дума като гаранция за бъдещите действия на Корускант. Така че ни предстоят още доста вербални танци.

— Но тя иска да говорите.

— Тя много иска да говорим — върховният командващ се поколеба. — Поне за повечето неща.

Ардиф се намръщи.

— Тоест?

Пелаеон отново погледна звездите навън.

— Има нещо, което тя не ми каза — каза той. — Нещо важно… сигурен съм в това. Но какво точно… — той поклати глава. — Не знам.

— Тайна информация за ботанците може би? — предположи капитанът. — Или нещо по-лично? И преди е била политически проблем на Корускант. Възможно ли е да губи влиянието си?

— Надявам се, че не — отвърна адмиралът. — Политическите проблеми между нея и Корускант ще затруднят процеса повече от необходимото. Правителството на Новата република може да отхвърли всяко предложение просто защото идва от нея.

— Но може и да го подкрепи по същата причина — уточни Ардиф. — Поляризацията, която виждаме по каамаския въпрос, лесно може да се пренесе и върху този.

— Това е една от най-големите ми тревоги — мрачно отвърна Пелаеон. — Мирът може да бъде отхвърлен поради единствената причина, че нечии политически противници го подкрепят — той мина покрай капитана на „Химера“ и се насочи към командната пътека. — Но разполагаме само с тези карти, които съдбата ни раздава — каза адмиралът. — Ако Органа Соло откаже да ни покаже някоя от картите си, ще трябва да играем играта така. В това време — добави той — трябва да се занимаем с други задачи. Въведете курс към Бастион, капитане. Време е с моф Дизра да проведем дълъг и сериозен разговор.

Звездите пред „Хилядолетен сокол“ се превърнаха в линии и Лея се присви леко в креслото си.

— Мислите ли, че говореше искрено? — обърна се тя към Елегос.

Цялото тяло на доверителя потръпна.

— Смятам, че самият адмирал Пелаеон е искрен — каза той. — Мисля, че това го знаете по-добре от мен. Подозирам, че въпросът, чийто отговор искате, е дали можете да имате доверие на искреността му.

— Да — каза тя. — Не долавям никакво лицемерие в самия Пелаеон, но след завръщането на Траун на сцената… — Лея поклати глава. — При него нищо не е каквото изглежда, Елегос. Той може много ловко да те накара да направиш точно това, което иска от теб, макар много добре да знаеш, че те манипулира. Траун може да използва мирната инициатива на Пелаеон за съвсем други цели.

— Затова ли не му казахте, че капитан Соло е на Бастион? — попита доверителят.

Лея зяпна.

— Откъде знаете? — попита тя. — Не съм ви казвала, че Хан е там.

Каамасецът сви рамене.

— Намекнахте — каза той. — Както и ногрито. Не беше трудно да събера две и две — синьо-зелените му очи се впиха в нейните. — Защо не казахте за това на адмирал Пелаеон?

Лея извърна очи и се престори, че гледа нещо по екрана на двигателите.

— Знаем, че хората на Империята насърчават част от насилието в Новата република — каза тя с внезапно пресъхнало гърло. — Бунтът на Ботауи например… охранителят ми ногри намери доказателства, че изстрелът, сложил началото му, е бил произведен от имперски снайперист.

— Интересно — тихо каза Елегос. — И за това не казахте на Пелаеон.

— Нямаме твърдо доказателство — отвърна тя и уморено поклати глава. — А дори и да имахме… да се бориш срещу Траун, е като да се бориш срещу призрак. Никога не е там, където си мислиш, и никога не прави онова, което очакваш. Все кръжи, кръжи…