Христо Пощаков - Омагьосаната графиня

Гладна съм, ужасно съм гладна и тази мисъл ме преследва навсякъде. Нощем обикалям улиците на големия град, ровя се в пластмасовите торби с отпадъци, оставени пред къщите, и гледам да намеря нещо годно да задоволи аристократичния ми вкус. Защото, представете си, аз съм графиня фон Пилвитц. Но съм омагьосана, осъдена никой да не ме познае. Често получавам ритници, когато ме преследват, лошите деца ме замерват с каквото им попадне. Затова през деня се крия от хората в едно полусрутено жилище в околностите на града. Защо не проявяват милосърдие към мен, толкова ли съм грозна?

Веднъж след дълго странстване, се опитах да се върна в имението си, но кучетата също не ме познаха. Нахвърлиха се върху мен и едва се спасих. Разбрах, че докато продължавам да бъда омагьосана, нямам работа там, къдато сега се разпорежда проклетата ми свекърва Ева фон Нойман — също графиня, по-рано бедна като въшка, озлобяла към целия човешки роди най-вече към собствената си снаха. Затова поиска да заграби всичко, като ме откъсне от любимия ми съпруг и ме прокуди да се скитам нощем по улиците. Успя да го направи.

Отдавна подозирах, че тя се занимава с черна магия. На няколко пъти го споменах на Фридрих, но той се смееше и казваше да не говоря глупости. Не можеше да предположи, че любимата му майка е същинска вещица.

Тогава се събудих, вледенена от ужас, видях я как бяга от стаята ми с ножица в едната ръка и кичур от косата ми в другата. После се случи страшното. Смалявах се, покривах се с косми, борех се с нощницата и едва не се задуших, докато се измъкна от нея. С болка си спомням озлобеното лице на прислужницата, която ме гонеше по стълбата. „Марш оттук, мръсно животно!“ — крещеше тя и думите й се забиваха в мозъка ми.

Каква зла участ! На всичко отгоре напоследък ме преследва рижав проскубан котарак, мърка нежно и се старае да ми направи впечатление. Представяте ли си? Аз, графиня фон Пилвитц, преследвана от котарак и същевременно изправена пред непрекъснатата опасност да бъда заловена или от ветеринарната служба в града, или от милозливите защитници на животни, които искат да ме натикат в клетка в някой от приютите им, после да ми поднасят храна за котки.

Ето, рижавият дявол отново се мъкне по петите ми. Впрочем, при по-внимателно взиране си го представям изкъпан, с розова панделка на врата, и не изглежда чак толкова лошо. А ако той също е омагьосан благородник и се оставя да ме целуне? Как мислите, ще се развали ли магията?

© 1996 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1080]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47