Майкъл Конъли - Кръв

— Камерата изобщо не е успяла да го заснеме добре — каза Аранго. — Пък и той не е останал дълго. След като позвънил в полицията, се изпарил.

— Изобщо ли не се е появил после?

— Не. Пуснахме съобщение по телевизията. Нали разбираш, помолихме го да дойде, защото може да е видял нещо, което да помогне на разследването. Ама не. Изпари се като дим.

— Странно.

Мъжът на екрана се изправи, обърнат с гръб към камерата. Докато излизаше от кадър, той погледна наляво и за миг се видя профилът му. Имаше тъмни мустаци. После изчезна.

— В полицията ли телефонира сега? — попита Маккейлъб.

— Да — потвърди Уолтърс. — Казал е „линейка“ и са го свързали с Бърза помощ.

— Защо не е останал?

— Имаме си теория — отвърна Аранго.

— Нещо против да я споделиш с мен?

— Гласът на записа в полицията има акцент — обясни Уолтърс. — Латиноамерикански. Според нас този тип е незаконно пребиваващ. Не е останал, защото се е страхувал, че ако разговаряме с него, ще разберем това и ще го върнем обратно.

Маккейлъб кимна. Версията изглеждаше правдоподобна, особено в Лос Анджелис, където имаше стотици хиляди незаконно пребиваващи, които се криеха от властите.

— Пуснахме съобщение из мексиканските квартали и по канал „Трийсет и четири“ — продължи Уолтърс. — Обещахме, че няма да го депортираме, ако просто дойде при нас и ни каже какво е видял, но без никакъв резултат. Из тези квартали се случват много неща. Имат лош опит от местата, от които идват, и се страхуват от ченгетата повече, отколкото от престъпниците.

— Жалко — каза Маккейлъб. — Пристигнал е на местопрестъплението съвсем скоро и навярно е видял колата на убиеца, може дори да е запомнил номера.

— Може би — рече Уолтърс. — Но даже да го е запомнил, не си е направил труда да ни го съобщи, когато е телефонирал в полицията. Но пък е направил бегло описание на колата — „Черна кола като пикап“, ето как я описа. Но затворил преди момичето да успее да го попита за номера.

— Може ли пак да видим записа? — попита Маккейлъб.

— Естествено, защо не — каза Аранго.

Той пренави касетата и тримата мълчаливо отново я изгледаха. Този път Аранго включи записа на бавни обороти. Маккейлъб внимателно следеше убиеца всеки път, щом се появеше на екрана. Макар че маската очевидно скриваше изражението му, имаше моменти, в които очите му ясно се виждаха. Жестоки очи, които не показваха нищо, докато застрелваше двете си жертви. Цветът им не можеше да се определи заради черно-бялата лента.

— Господи — каза Маккейлъб, когато записът свърши.

Аранго извади касетата и изключи видеото. Обърна се и погледна към Маккейлъб.

— Е, кажи ни нещо — рече той. — Ти си специалистът. Помогни ни да разрешим случая.

Предизвикателството ясно се долавяше в гласа му. Отново се връщаха към въпроса за територията.

— Трябва да помисля, може би пак да гледам записа.

— Остави — рече Аранго.

— Ще ти кажа едно — продължи Маккейлъб, като гледаше само към него. — Това не му е било за първи път. Никакво колебание, никаква паника… спокойно боравене с оръжието и хладнокръвие. Този тип го е правил и преди. Не му е било за първи път. И навярно не му е за последен. Освен това е бил там и по-рано. Знаел е, че има камера — затова е носил маска. Искам да кажа, вярно е, че на много такива места има камери, но той погледна право към нея. Знаел е къде е. Или е от квартала, или е идвал да огледа мястото.

Аранго се подсмихна и Уолтърс бързо премести поглед От Маккейлъб към партньора си. Той понечи да каже нещо, но Аранго вдигна ръка. Маккейлъб знаеше, че онова, което току-що бе казал, е вярно, а също така че вече им е известно.

— Засега край — каза Аранго. — Ще разговаряме с лейтенанта и ще ти съобщим.

— Защо? — най-после загубил търпение, възрази Маккейлъб. — Защо ми показваш записа и спираш дотук? Дай ми още нещо. Бих могъл да ти помогна. Какво губиш?

— О, сигурен съм, че можеш. Но ръцете ни са вързани. Нека поговорим с лейтенанта и ще те потърсим.

Той даде знак всички да излязат от кабинета. За миг Маккейлъб си помисли дали да не откаже да напусне, но реши, че идеята е лоша. Излезе навън и Аранго и Уолтърс го последваха.

— Кога ще ми съобщите?

— Веднага щом разберем какво можем да направим за теб — отвърна Аранго. — Дай ми номера си, ще поддържаме връзка.

Маккейлъб стоеше пред фоайето на участъка и чакаше такси. Кипеше от ярост, че е допуснал Аранго да го изиграе. Типове като него ужасно си падаха да ти подхвърлят нещо и после да ти го измъкнат изпод носа. Маккейлъб познаваше много хора като Аранго — и от двете страни на закона.