Майкъл Конъли - Кръв

Когато приближи до щанда, Глория Торес се усмихна и постави върху стъклото два шоколада. После вдигна чантичката си, отвори я и извади портмонето си, докато господин Канг натискаше клавишите на касовия апарат.

Глория вдигна поглед с пари в ръка, когато на екрана неочаквано се появи нова фигура. Беше мъж с черна скиорска маска, която скриваше лицето му. Носеше нещо, което приличаше на черен гащеризон. Незабелязано се приближи зад Глория. Тя продължаваше да се усмихва. Маккейлъб погледна брояча, видя, че показва 22:41:39 ч. и отново насочи вниманието си към онова, което ставаше в магазина. Действието в тази нереална черно-бяла тишина го изпълваше със странно усещане. Мъжът с черната маска стисна дясното рамо на жената с дясната си ръка и опря цевта на пистолета си в лявото й слепоочие. После, без да се колебае, натисна спусъка.

— Бам! — каза Аранго.

Маккейлъб усети, че гърдите му се свиват като юмрук, докато гледаше как куршумът пронизва черепа й. От двете страни на главата й пръсна ужасяваща мъгла от кръв.

— Изобщо не е разбрала какво й се е случило — тихо рече Уолтърс.

Глория политна напред към щанда, после отскочи назад и се блъсна в убиеца, който я прихвана през гърдите с дясната си ръка. Той отстъпи назад, хванал Глория пред себе си като щит, отново вдигна лявата си ръка и стреля срещу господин Канг. Улучи го някъде в тялото. Собственикът на магазина се блъсна в стената зад гърба му и полетя напред. Горната половина на тялото му се стовари върху щанда и разби стъклото. Той размахваше ръце и се опитваше да се хване за нещо, като човек, който се катери по скала. Накрая се свлече на пода зад щанда.

Убиецът остави тялото на Глория да се плъзне на земята и тя почти изчезна от екрана. В кадър останаха само краката и ръката й, сякаш протегнала се по пода. Мъжът с маската се приближи до щанда, бързо се надвеси над него и погледна към господин Канг. Собственикът бъркаше в лавицата отдолу и отчаяно вадеше купчини кафяви торбички. Убиецът просто продължаваше да го гледа, докато накрая Канг извади ръката си навън, стиснал черен револвер. Мъжът с маската безстрастно го застреля в лицето още преди собственикът да успее да вдигне оръжието си.

Убиецът вдигна една от гилзите, паднала до ръката на Канг. Изправи се, протегна ръка и взе банкнотите от отвореното чекмедже на касата. После вдигна поглед към камерата. Въпреки маската ясно се видя, че намигна и каза нещо, после бързо изчезна от кадър.

— Взима другите две гилзи — съобщи Уолтърс.

— Записът е без звук, така ли? — попита Маккейлъб.

— Точно така — отвърна Уолтърс. — Каквото и да е казал, казал го е на себе си.

— Само една камера ли е имало в магазина?

— Само една. Канг не е бил богат.

На излизане убиецът още един път мина пред обектива.

Маккейлъб, въпреки опита си, бе зашеметен от извършената жестокост. Само заради съдържанието на касата бяха отнети два човешки живота.

— Няма да видиш това по „Любимите домашни видеоклипове на Америка“ — подметка Аранго.

Маккейлъб се бе срещал с ченгета като него години наред. Държаха се така, като че ли никога нищо не ги трогваше. Можеха да се майтапят и на най-ужасното местопрестъпление. Това беше част от инстинкта им за оцеляване. Дръж се и говори така, сякаш това не означава нищо за теб. И няма да пострадаш.

— Може ли пак да го видя? — попита Маккейлъб. — Но да го пуснете на бавни обороти?

— Почакай малко — рече Уолтърс. — Записът още не е свършил.

— Какво?

— Тъкмо в този момент влиза Добрият Самуел — с испанско произношение каза той.

— Добрият Самуел ли?

— В магазина влиза мексиканец, открива ги и се опитва да им помогне. Успял да задържи жената жива, но не е бил в състояние да направи нищо за Канг. После излязъл до уличния телефон отпред и се… а, ето го.

Маккейлъб отново погледна към екрана. Сега часът бе 22:42:55 и пред обектива се появи тъмнокож мъж по джинси и тениска. Отначало се поколеба в дясната половина на екрана, очевидно загледан в Глория Торес, после се приближи до щанда и погледна зад него. Трупът на Канг лежеше на пода в локва кръв. На гърдите и лицето му се виждаха големи, грозни рани от куршум. Очите му бяха отворени и неподвижни. Очевидно беше мъртъв. Добрият самарянин се върна при Глория. Той коленичи на пода и се наведе над нея извън екрана. Но веднага се изправи и изчезна от кадър.

— Тръгна из магазина да търси бинтове — съобщи Аранго. — Всъщност бинтовал главата й с лепенка.

Добрият самарянин се върна и продължи да се занимава с Глория, макар че всичките му действия бяха извън екрана.