Майкъл Конъли - Кръв

— Господин Маккейлъб?

— Да.

— Аз съм Еди Аранго, какво мога да направя за вас? Моят човек на пропуска ми каза, че сте тук заради случая Глори Торес. Така ли е?

Двамата се ръкуваха, след като Маккейлъб несръчно прехвърли кутията с поничките в лявата си ръка.

— Точно така.

Детективът бе едър мъж, по-скоро по отношение на хоризонталните си, отколкото на вертикалните си пропорции. Латиноамериканец с гъста, посивяваща черна коса. Около четирийсет и пет годишен, як, без никакво шкембе. Заемаше цялата врата и не се отмести, за да покани госта си.

— Можем ли да поговорим някъде?

— За какво да поговорим?

— Имам намерение да се поровя в убийството й.

Край на любезностите, помисли си Маккейлъб.

— О, мамка му, пак ли? — възкликна Аранго.

Той раздразнено поклати глава, хвърли поглед през рамо и после отново се обърна към Маккейлъб.

— Добре — каза детективът, — имате десетина минути, преди да ви изхвърля.

Той се завъртя и Маккейлъб го последва в помещение, претъпкано с бюра и детективи. Някои от тях вдигнаха поглед от работата си към него, натрапника, но повечето не си направиха труда. Аранго щракна с пръсти, за да привлече вниманието на един от мъжете, който седеше на бюро до отсрещната стена. Детективът разговаряше по телефона, но вдигна очи и забеляза, че Аранго го вика. Кимна и вдигна показалец. Аранго поведе Маккейлъб към стая за разпит с малка масичка до едната стена и три стола. Беше по-малка дори от затворническа килия. Той затвори вратата.

— Сядайте. Партньорът ми ще дойде след малко.

Маккейлъб зае стола срещу стената. Това означаваше, че Аранго най-вероятно ще седне от дясната му страна, иначе щеше да е принуден да се промъкне зад него, за да мине до другия стол. Маккейлъб искаше да е от дясната му страна. Дребна работа, но като агент винаги правеше така. Постави човека, с когото разговаряш, от дясната си страна. — Така ще му се наложи да те гледа отляво и да ангажира онази половина от мозъка си, която не е толкова критична. Знаеше го от лекцията на един от психолозите в Куонтико за методите на хипноза и разпит. Не бе сигурен дали действа, но имаше навик да използва всички възможни преимущества. А с Аранго определено щеше да се нуждае от нещо такова.

— Искате ли поничка? — попита той, когато детективът седна от дясната му страна.

— Не, не ви искам поничките. Искам само да ме оставите да си гледам работата. Пратила ви е сестра й, нали? Работите за проклетата й сестра. Дайте да ви видя картата. Не мога да повярвам, че си хвърля парите за…

— Нямам разрешително, ако искате да кажете това.

Аранго забарабани с пръсти по издрасканата маса, докато обмисляше думите на Маккейлъб.

— Господи, тук е адски задушно. Не би трябвало да държим постоянно затворено.

Аранго беше слаб актьор. Той произнесе репликата, сякаш я четеше от табло на стената. Детективът се изправи, нагласи термостата до вратата и после седна на мястото си. Маккейлъб знаеше, че току-що е включил касетофон и видеокамера, скрити зад вентилационната решетка над вратата.

— Значи твърдите, че разследвате убийството на Глория Торес, нали така?

— Ами, всъщност още не съм започнал. Първо исках да разговарям с вас и след това да продължа.

— Но работите за сестрата на жертвата?

— Грасиела Ривърс ме помоли да проуча нещата, да.

— И нямате разрешително от щата Калифорния да работите като частен детектив, така ли?

— Точно така.

Вратата се отвори и в стаята влезе мъжът, когото преди това беше повикал Аранго. Без да се обръща и да поглежда към партньора си, Аранго вдигна ръка с разперени пръсти, за да му даде знак да не ги прекъсва. Уолтърс скръсти ръце и се облегна на стената до вратата.

— Сър, разбирате ли, че в този щат е престъпление да работите като частен детектив без разрешително? Бих могъл незабавно да ви арестувам.

— Не е законно, да не споменавам, че не е етично, да взимаш пари, за да проведеш частно разследване без съответното разрешително. Да, това ми е ясно.

— Да не искате да ми кажете, че го правите безплатно?

— Точно така. Като приятел на семейството.

Маккейлъб бързо започваше да се уморява от глупостите и искаше да стигне до въпроса, заради който бе дошъл в участъка.

— Вижте, можем ли да оставим глупостите, да изключим касетофона и камерата и просто да поговорим няколко минути? Освен това партньорът ви се е облегнал на микрофона. Няма да запишете нищо.

Уолтърс отскочи от термостата в същия миг, в който Аранго се обърна, за да види дали Маккейлъб е прав.