Майкъл Конъли - Кръв

— Хей, страхотен си. Никога не са ме търсили, за да ми благодарят за каквото и да е.

— Е, не съм чак толкова страхотен. Обаждам се и защото имам нужда от услуга. Компютърът ти включен ли е?

— Наистина знаеш как да развалиш нещо хубаво. Да, компютърът ми е включен. Какво има?

— Ами, търся нещо, но не съм сигурен как да го открия. Мислиш ли, че би могла да ми помогнеш с едно от онези издирвания с ключови думи? Интересуват ме съобщения за крадец, който убива хора.

Тя се засмя.

— Това ли било? — попита Кейша. — Знаеш ли колко често се случва по време на обир да застрелват хора? Тук е Лос Анджелис, нали?

— Да, така е, това беше тъпо. Добре, можеш да прибавиш и „скиорска маска“? Проверката може да се ограничи само до последната година и половина. Мислиш ли, че така ще стане по-лесно?

— Възможно е.

Той чу, че клавиатурата й започва да трака, докато Кейша влизаше в компютъризираната библиотека на вестника. С помощта на ключови думи като „грабеж“, „скиорска маска“ и „стрелба“ тя щеше да е в състояние да открие всички включващи ги репортажи.

— Какво става, Тери? Мислех си, че си се пенсионирал.

— Пенсионирах се.

— Ами! Да не би да разследваш нещо?

— Нещо такова. Правя проверка за един приятел, а пък лосанджелиското полицейско управление не се е променило. Даже е още по-лошо, когато нямаш значка.

— За какво става дума?

— Все още не е за вестника, Кейша. Ако изскочи нещо, ти ще си първата, на която ще кажа.

Тя въздъхна.

— Не мога да понасям, когато се държите така. Искам да кажа, защо да ти помагам, когато не ме оставяш аз да реша дали нещо става за вестника, или не? Аз съм репортерката, не ти.

— Зная, зная. Просто не искам да говоря, преди да видя как стоят нещата. После ще ти разкажа всичко. Обещавам, че ти първа ще получиш материала. Навярно няма да излезе нищо, но така или иначе ще ти кажа. Откри ли нещо?

— Да — с престорено недоволство отвърна тя. — Шест удара за последната година и половина.

— Шест? За какво става дума?

— Шест репортажа. Ще ти прочета заглавията и ти ще ми кажеш дали искаш да отворя самите материали.

— Давай.

— Добре, ето. „Двама застреляни по време на опит за грабеж“. После имаме „Застрелян човек, ограбен край банкомат“. След това „Полицията иска помощ за стрелба край банкомат“. Чакай да видя, следващите три като че ли се отнасят за един и същи случай. Заглавията са „Собственик на магазин и клиент, застреляни по време на грабеж“, „Умира втората жертва, служител на «Таймс»“ — о, мамка му, изобщо не съм чула за това. Ще трябва и аз да го прочета. И последното заглавие е „Полицията търси Добрия самарянин“. Това е.

Маккейлъб се замисли за миг. Шест репортажа, три различни случая.

— Можеш ли да отвориш първите три и да ги прочетеш, ако не са много дълги?

— Защо не?

Клавиатурата й отново започна да трака. Погледът му блуждаеше покрай таксито по „Шърман Уей“. Улицата имаше четири платна и движението беше доста натоварено — дори нощем. Зачуди се дали Аранго и Уолтърс са успели да открият други свидетели.

Маккейлъб премести поглед оттатък улицата и видя човек, който седи в автомобил на паркинга. В мига, в който го забеляза, мъжът вдигна вестник пред лицето си. Колата бе чуждестранна марка и стара, което отхвърляше вероятността Аранго да му е пуснал опашка. Той остави тази мисъл и се заслуша в Кейша, която започна да чете от екрана на компютъра си.

— Така, първият е от 8 октомври миналата година. Съвсем кратък е. „В четвъртък съпруг и съпруга бяха ранени от крадец, който после бил повален на земята и заловен от група минувачи, съобщиха от ингълуудската полиция. Двойката вървяла по булевард «Манчестър» в единайсет часа, когато към тях се приближил мъж със скиорска маска и…“

— Значи мъжът е бил заловен, така ли?

— Така пише.

— Добре, остави този репортаж. Интересуват ме неразкритите престъпници.

— Добре, следващият материал е от петък, 17 януари. Заглавието е „Застрелян човек, ограбен край банкомат“. Няма подзаглавие. И той е кратък. „В сряда вечер бил застрелян човек от Ланкастър, теглил пари в брой от банкомат. Заместниците на лосанджелиския областен шериф нарекоха убийството «безсмислено». Джеймс Кордел, трийсетгодишен, бил убит с изстрел в главата от неизвестен убиец, който после взел току-що изтеглената от банкомата сума от триста долара. Убийството е станало приблизително в десет часа вечерта при клона на «Риджънъл стейт банк» на «Ланкастър Роуд» № 1800. Детектив Джай Уинстън съобщи, че част от престъплението било заснето от камерата на банката, но не достатъчно, за да идентифицират убиеца. Той се вижда само на един кадър и носи на главата си тъмна, плетена скиорка маска. Уинстън обаче каза, че според записа Кордел не се съпротивлявал и не отказал да даде парите. «Това е абсолютно хладнокръвно убийство — отбеляза Уинстън. — Онзи тип просто се приближи, застреля жертвата и взе парите. Беше много жестоко и брутално. Изобщо не му пукаше. Просто е искал парите. Кордел паднал пред добре осветения банкомат, но трупът му бил открит едва петнайсет минути по-късно от друг клиент. Лекарят от бърза помощ го заварил мъртъв.»“ Добре това е. Готов ли си за следващия материал?