Христо Пощаков: Ретроспекция

Стоя на полупразния бар, отпивам глътка след глътка от поръчаното питие и премислям събитията от последните месеци.

Когато с пощта на стрити на прах, изсушени прилепи очертах върху пода нужната пентаграма и произнесох закупеното заклинание, очаквах да се появи друго същество — само не това дрипаво треперещо създание, което се люлееше из въздуха и издаваше жални звуци. В последствие ми призна, че било духът на загинал владетел, насилствено снет от престола си. Наистина, при взиране около бедрата му се забелязваше някакво парче изгнило желязо, а над главата му се люлееше смачкана корона. Пуснах го да си върви, но преди това го накарах да обещае, че когато го извикам отново, ще пристигне незабавно.

Да бизнесът на Земята е труден. Градовете гъмжат от мошеници, колко пъти съм стигал до плач!

Опитах отново. При следващото повикване се появи нещо полубезтелесно със странна физиономия. Оказа се дребен мошеник, живял преди няколко века. Заради някаква кражба беше останал без уши, в последствие бил обесен за изнасилване. Отпратих го при същото условие и се замислих. В заклинанието имаше нещо нередно, тези, които ми го продадоха ме бяха излъгали.

Макар и обезнадежден, продължих. Този път се появи духът на някакъв сутеньор, живял през деветнайсети век в Париж. Да си призная — съвсем не ми трябваше, но кой знае защо също го накарах да се закълне, че ако ми потрябва, ще бъде на разположение. После го пуснах да се върне там, откъдете бе дошъл.

И следващите ми опити бяха напразни. Идваха духове на корумпирани политици, убийци, садисти, какви ли не още. Само не този, когото очаквах: порядъчен демон, способен да ми осигури солидно препитание. Да си призная, чувствах се нещастен. Докато един ден неочаквано ме осени идеята, донесла сегашното ми благосъстояние, — театър на призраците. Мога да попитам всеки: „Знаехте ли преди за него?“ и отговорът ще бъде „Не, разбира се, но сега всички знаят!“

Така е. Тълпите бързат към него, плашат се, получават дозата ужас, от която се нуждаят и си плащат за него. А моите призраци добре си вършат работата, вживяват се като истински артисти.

Да, вие обичате да се плашите, нещастни човечета, дори не подозирате, че не употребявам техника — ужасните привидения са напълно автентични. Широко ви е около врата и не може да си представите, че отвъд този свят съществуват зони, лишени от благоденствие! Затова се напъвам да ви обслужа, охранени и задоволени недоносчета, затова това ви създавама тръпки и удоволствия! Принуден съм до съвършенство да имитирам човешка външност, но ако зависеше от мен, знаете ли къде бих ви изпратил всичките? В света на гладните сенки — там откъдето пристигнах!

© 1996 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1736]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48