Христо Пощаков - Големият ужас

Подреди малобройния си багаж, погледна мокрото петно, което се разширяваше по предната част на ризата му, и направо се вкисна. Седна на ръба на леглото, погледна покупката си, окачена на облегалката на близкия стол, сети се предстоящата нощ и вероятната борба с комарите, и всичко му опротивя. Особеният червен цвят на плода пред него неволно привличаше вниманието му. „Аз съм цивилизован човек, а съм склонен да върша глупости — помисли Макс. — Ако се върна с такава покупка и обясня същността й, сигурно ще стана за смях“. През главата му преминаха и други разсъждения, а плодът, висящ на връвчицата, сякаш го фиксираше с червеното си око. Жегата ставаше непоносима, липсата на ангажименти и висящата пред него безмислица го правеха все по-нервен.

— Проклета страна! — за кой ли път изруга Макс и обзет от ненавист скочи, дръпна връвчицата от облегалката и стъпка с ярост покупката.

Освободен от обвивката си, Големият ужас с радост излезе на воля. Огледа се, започна да се подува и зае почти цялото пространство на стаята.

— Гладен съм — пробълбука огромната му жабешка уста. — Извинявай, щях да ти дам време ужасно да се ужасиш, ако не бях толкова гладен — дълбокомислено заяви пред втрещения турист.

Последва мляскащ звук и подметките на Макс изчезнаха в лигавото гърло на чудовищното създание. Големият Ужас преглътна доволно и също изчезна.

— Предупреждавах го! — виновно се оправдаваше водачът на следващия ден. — Отново ще трябва да крием чужди вещи!

— Този е третият по ред, става доста опасно — добави собственикът на хотела и угрижено се почеса по голото теме.

— Не виждам как ще се отървем от полицейския началник, здравата може да загазим!

— Той не е местен, съвсем скоро го назначиха. А защо да не му направим подарък в знак на уважение? Как мислиш? Дори един Среден Ужас би свършил добра работа.

В очите на младежа светна плаха надежда.

© 1994 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1066]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47