Христо Пощаков - Дежурство на Титан

Той натисна копчето и в помещението се разнесе писклив звук.

— Какво чуваме? — попитах неуверено.

— Момент да погледна — отвърна Челидзе и важно се отправи към илюминатора. — Част от пръстен на Сатурн. Стените на помещението не влизат в сметката. Те са изолирани с друг филтър.

Той завъртя два винта и неговото произведение се наведе надолу. Високата тоналност премина в средна.

— Не е съвсем лошо, нали? — попита гордо.

— Да не хващаш някакво радиоизлъчване?

— Омръзна ми от дилетанти. За разлика от Юпитер, Сатурн не излъчва нищо. И престани с глупавите си предложения, по-интересно е да чуем гласа на Слънцето. Ето, обръщам уреда, навивам винта… Готово!

От репродуктора излезе пулсиращ басов звук. Лицето на Челидзе засия.

— Как мислиш, работи ли този уред? — изрече надуто.

— Да — потвърдих с безразличие, — но не намирам смисъл в създаването му. Слънцето и Сатурн са добре видими, а масата им — достатъчно точно измерена. Има ли значение тяхното различно звучене?

— Има! Наблегна Челидзе с нотки на обида. — Забравяш за черните дупки. Най-бързият, удобен и съвършен способ за тяхното локализиране е моят! По предварителни изчисления, ако насоча уреда към подобен обект, репродукторът ще бъде ням като гроб. И още нещо: възнамерявам да открия черна дупка не другаде, а около слънчевата система. Нейното съществуване е спорно и съм призован от съдбата да го докажа.

Въпреки обзелите ме съмнения млъкнах, а той продължи да върти винтовете на изобретението си. Титан излизаше от радиосянката на Сатурн и се приготвих за работа. Какафонията от звуци, която изригваше от уреда на Челидзе ми пречеше и тъкмо се канех да прекратя опитите му, когато настъпи тишина.

— Какво ти казах! — прогърмя гласът му. — Открих я! Признавам, че не очаквах да я спипам толкова бързо. Веднага ще установя местоположението й!

Съвсем неочаквано от репродуктора на уреда се разнесе поразяваща съзнанието неземна музика, усетих как кожата ми настръхва. Челидзе стана и ме изгледа втрещено.

— Невероятно! — проговори с усилие. — Представяш ли си какво слушаме?

— Нямам понятие!

— Музика на свръхцивилизация! Вероятно тя използува черните дупки за супер-комуникации!

Устните ми пресъхнаха от вълнение, очите ми неволно се навлажниха.

— Челидзе, ти си… ти си… — не успях да изразя с думи преклонението пред неговия гений.

— Не се разстройвай толкова — опита се да ме успокои той. — Въпреки, че събитието е велико. Отдавна очаквах моя звезден миг и най-сетне — ето го! Имам и свидетел, който…

— Какво става с предаването за астероидите, Лара? — прекъсна излиянието му рязък мъжки глас. — Какви са тези смущения?

— Някакви идиоти разговарят за свръхцивилизации и черни дупки, напъхали са се в канала — отвърна женски алт.

— Кажи им веднага да изчезват! Космосът се препълни с досадници!

Лицето на Челидзе стана мъртвешки бледо. Натисна копчето на уреда и го изключи. После се свлече на стола, закри лице с длани и от цялото му същество заблика срам и отчаяние.

— Челидзе… — промърморих плахо. — Не ми е ясно как са ни чули?

— Кристалният резонатор е влязъл в ролята на микрофон — отвърна глухо. — Моля те, изкарай дежурството. Не се чувствувам добре, ще си легна.

Съчувствено го изпратих с поглед, ала в мен се надигаше нещо особено, което злорадо ме подтикваше да се изхиля. Поставих слушалките на главата си, помъчих се да подтисна нетактичните напъни и включих автоматичната настройка на радиоапаратурата.

— … Предава лунна база две. Както вече ви уведомихме, започва специалното ни предаване за тружениците от астероидите. Ще чуете „Галактическа симфония“ от Чернаев, изпълнява авторът, на конструиран от него синтезатор.

В слушалките зазвуча могъща, но вече позната музика. След това в нея се промъкна рязък мъжки глас:

— Какво става с предаването за астероидите, Лара? Какви са тези смущения?

— Някакви идиоти разговарят за свръхцивилизации и черни дупки, напъхали са се в канала — отвърна женски алт.

— Кажи им веднага да изчезват! Космосът…

Осенен от внезапна догадка смъкнах слушалките. При сегашното положение на Титан, радиосигналът пристигаше за около пет минути. Нима преди малко бяхме станали свидетели на мигновена връзка? Какво общо имаха черните дупки с радиопредаванията? Дали изобщо Челидзе беше открил черна дупка? Не станах ли свидетел на непознато явление, способно да открие нова епоха в космическите съобщения? Изобщо кой друг можеше да отговори на тези въпроси, освен самият изобретател на уреда, напуснал безславно дежурната. Усетих, че изгарям от нетърпение. Почти прелетях до люка, който водеше към спалните помещения и се напъхах в отвора му. „Челидзе, Челидзе!“ — кънтеше гласът ми в тясната шахта и в бързината на два пъти жестоко ударих крака си.