Христо Пощаков - Двубоят

Това довело до известно успокоение на тези същества, но не успяло да притъпи първичните им инстинкти, въпреки че след няколко стотин техни години, те започнали да гледат предаванията по световната мрежа, които първоначално оказали пагубен ефект върху тях.

Някой си, който твърдял че е българин, макар че националностите по онези времена се смятали за изчезнали, умирайки от скука създал страшна теория, която целяла да върне света към първоначалната му точка на развитие.

Теорията му била много гадна, но тя представлявала реална заплаха за всички зрители на Световната мрежа. В нея единствено липсвал елементът на «пусковото й въздействие». С твърденията на този българин неумолимо бил доказан законът за «инвертните процеси», чиито постулат бил, че «след като нещо е пръкнало, то много лесно може да се върне в изходната си форма». Според нея «Големият взрив» бил недоглеждане на Твореца, а не глобално космическо явление. Но всичко било в състояние да се оправи и нещата да станат такива, каквито са били. И въпреки, че въпросният индивид отправил теоретична закана към някаква част от космоса, именно в този негов сектор намерили приложението му като участник в двубоите, предавани по Световната мрежа. Оставало да му намерят съперник.

Този българин се казвал Радой — много рядко срещано име в дадената галактика, същевременно нетипично за собствената му епоха“.

Запаметил достоверността на изложеното: Кхуп от кълбовидната конгломерация МСХ-8, професионален историк и същевременно телепат.

Персонален индекс: /пи/

/труден за идентификация/

Извадка от неговите задълбочени изследвания „Възгледи за вселената“

ІІ. Това, което в действителност стана.

През този ден Радой се събуди с чувството, че всичко около него е така, както трябва да бъде. Навън птичките пееха песните си, комуникационното пространство на холобокса се намираше на мястото си, по зелената трева пред къщата му се разхождаха фазани и зелената светлинка на пулта до главата му показваше връзка със Световната мрежа. В този момент той не знаеше, че изследователят на галактики Кхуп някога ще се заинтересува от него и някой от друга зона на космоса ще го предизвика на двубой. Но съвсем скоро узна.

Двубоите, предавани по Световната мрежа бяха започнали отскоро и ставаха все по-интересни. Зрителите в Залата интензивно предаваха собствените си преки усещания и излъчваната емисия не съдържаше елементи на стерилност, а беше форма на пряк контакт с разумните обитатели на космоса. Реакциите на съперниците също се регистрираха. Тяхната битка се състоеше в правилни отговори на седем зададени въпроса, очаквани от билиони зрители. Поставили сензорните си регистратори, те тръпнеха пред холобоксовете си, с надежда за неповторими усещания.

Радой разбра, че е нов избранник, в момента, в който беше телепортиран в Залата. Създадената от него теория го правеше потенциално опасен за вселената и благодарение на Кхуп, той беше попаднал в полезрението на журито на двубоите. Самата теория сякаш напираше да се докаже и светът като че ли искаше да възвърне първоначалното си състояние, но още не беше настъпил подходящия момент.

Той току-що се беше изкъпал, мокрите петна по халата му го доказваха. Сега стоеше пред централния пулт за мигновена междугалактическа връзка и по краката му все още се стичаха капчици вода. Докато мократа му коса бавно съхнеше, длъгнестият му череп беше обхванат от мрачно предчуствие. Двубоите не бяха лесно нещо.

— Да започваме — сепнаха го думите на Водещия. — Нещастнико, наясно ли си защо се намираш тук?

— Не съвсем — замаяно отвърна Радой — Отмъкнахте ме от банята.

— Ти ли си съществото, наречено човек, което теоретично решило да ни унищожи?

— Аз съм, и какво от това? Само стигнах до извода, че всички явления във вселената са обратими.

— И затова реши да ни натикаш обратно в задника на времето, така ли? Теорията ти щеше да намери последователи, а техните усилия да я превърнат в практика щяха да ни накарат да изчезнем.

— Защо непременно да изчезнете? Събитията във времето са циклични, все някой ден щяхте да се появите.

— Заради тази проявена ерес, те призовавам към всемирен двубой. Теорията ти е извънредно опасна. Ако загубиш битката, паметта ти ще бъде разградена. Такова е условието, в противен случай няма да има тръпка за зрителите.

— Какво ще правя?

— Ще отговаряш на седем въпроса, зададени от противника ти. Всеки неправилен отговор води до частично разграждане. Впрочем и ти можеш да зададеш един въпрос. Съперникът ти ще бъде мекотело от планета в зоната на съзвездие Граг, наблюдавано от неговата галактическа ос. И то си има своите трески за дялане, но е достатъчно начетено. Ако не се беше занимавало с глупости, нямаше да се намира тука. Провали ли се, го очаква същата участ.