Христо Пощаков - Смъртта на наемника

Жестокостта на Гюнтер Мюлер беше пословична. Започнал съвсем млад кариерата си на наемник, той беше воювал в Алжир, Конго и Виетнам, а въпреки, че годините му не бяха малко, продължаваше да воюва. Продължаваше да прави това, което единствено умееше — да убива. Ако пожелаеше, можеше да се пенсионира, но търговията със смъртта, най-вече чуждата, го опияняваше, а запазеното му физическо състояние позволяваше да я върши. Без нея собственото му съществуване бе лишено от смисъл.

Сега Гюнтер се намираше в една африканска страна. Плащаха му фантастично, а той оправдаваше заплатата с растящия брой на жертвите си. Предстоеше му провеждането на десант от огромен транспортен самолет, намираше се в него и настроението му бе отлично. Докато някои от подчинените му страхливо прибледняваха на седалките, Гюнтер предвкусваше сладкия гъдел на битката. Представяше си изкривени от болка лица, прегънатите като картонени човечета фигури, садистичната радост да убиваш и пак да убиваш.

Но Гюнтер Мюлер не знаеше, че това е последният му полет. Напоследък в един от кръговете на ада бе настъпил дефицит на клиенти, който доведе до юридически спор с администрацията на рая. Постигнато бе протоколно споразумение, райската администрация призна правото на адската над пасажерите на транспортния самолет. С отделна клауза се признаваше правото на Гюнтер за транзитно преминаване през чистилището, докато останалите все пак трябваше да се задържат в него. За изпълнението на операцията от страна на сатанинското ведомство бяха определени Бимбо — съвсем младо стажант-дяволче, и неговия дядо, известен като Люцифер 28800.

Бимбо веднага пристъпи към изпълнение на задачата. Отклони самолета от курса и го насочи към една от силните бази на противника, снабдена със зенитно-ракетна отбрана. След това се спусна към нея и омагьоса бойните средства да не пропускат целта си. Направи една от най-силните си магии, за нея беше получил оценка „много добър“ в дяволското начално училище.

Естествено, че при такава добра магия, попадението беше отлично, самолетът изгуби летателните си качества и започна да пада. Но ГюнтерМюлер успя да отвори вратата на десантното му отделение, да скочи и да разтвори парашута си. Освен с жестокост, той беше прочут и с мигновените си реакции.

Невероятно ядосан, Бимбо се устреми като мълния нагоре и се изплю върху парашутните ремъци. Дяволската киселина на слюнката му ги разяде мигновено, клиентът му се откъсна от тях и с вик на ужас се устреми към земята.

Не му беше съдено да стигне жив до нея. Бимбо вече бе повикал на помощ дядо си, който напъна мощните си гърди и го издуха дирекно в ада.

© 1991 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1742]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48