Христо Пощаков: Контакт „Х“

— Суджукен — каза дядо Петко на немски и подаде вилица на госта. — Дер мискетен — продължи той на същия чужд език и напълни чашите. — Наздравен!

— Дер мискетен — повтори пришълецът и близна от течността.

„Прилича на нашия хвар — помисли Цвак. — Доста приличен вкус за такива примитиви“.

Докато дядо Петко и извънземният заздравяваха контакта между цивилизациите си, селската клюкарка вече беше проучила в детайли подробностите около космическата инвазия. Новината бързо плъзна наоколо. След около час кметът влезе във вътрешното дворче и се завъртя около странния апарат. След два часа изумените селски погледи се заковаха в мигащите светлини на няколко полицейски коли, а след още няколко, падналият мрак се озари от светкавиците на апаратите на журналистите. Докато новината вече обикаляше света, те яростно се насочиха към мазето и се заблъскаха пред входа му. По някое време дядо Петко, грачейки юнашка песен, излезе от него, прегърнал извънземния жител, после двамата с нестройна стъпка се отправиха към мястото на приземяването.

Силите на стареца стигнаха до пейката пред коша за царевица. Там те го напуснаха и той се пренесе в обятията на съня.

Извънземният влезе в кочината, където обитаващото я същество му беше харесало.

— Дер мискетен — изрева Цвак дълбокомислено и почеса прасето по гърба. След това се подпря на дървената преграда и заспа до него.

© 2002 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1935]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:37