Христо Пощаков: Непредвиден контакт

Коа внимателно повдигна едно от пипалата си, застина в древната поза на ловец и с мълниеносно движение хвана малката животинка, преди тя да се шмугне в близкия храст. Останалите му пипала се свиха от задоволство, а част от тях се насочи към походната му грага и извади от нея прозрачен съд напълнен със синя течност. Далече от намерението да я научи да плува, той потопи плячката си в нея, изчака последните й конвулсивни движения, после повдигна съда срещу светлината и с нескрит възторг разгледа съдържанието на вътрешността му. Жълтите петна по гърба на животинката избледняваха, но смелият изследовател успя да направи своето заключение: „Асиметрична пентактална окраска, вероятно съм попаднал на нова мутация. При слънчеви изригвания с такава интензивност, всичко се мени бързо“.

Той погледна ослепителния диск на огромното светило и продължи с мислите си: "Ако видът се окаже нов, големият галактически класификатор ще се попълни с „Твърдотела коа!“ това предположение го изпълни с положителни емоции. Тумбестото му туловище позеленя от радост, брадавиците над огромните му очи се накокошиниха от щастие. Измина доста време, докато притежателят на ценния екземпляр се реши да се откъсне от сладостното си съзерцание, да завинти капачката и да постави съда на мястото му.

По-нататъшните научни занимания на коа неочаквано бяха нарушени от ослепителна светкавица, придружена от оглушителен гръм, но по него не плуваше нито едно облаче. Странното явление го заинтригува, възбуди любопитството му и го накара да навлезе в стената от високи лилави храсти, оградили приблизителната зона на попадение на светкавицата.

Пътят му бе насипан със сложни маневри, които го накараха да съжалява за първоначалното си намерение. Дебелите шипове на клонките затрудняваха придвижването и сякаш го дебнеха на всяка стъпка, за да се впият в кожата му. Четирите пънообразни крака с мъка поддържаха тялото му, привикнало на комфорт и по-слаба гравитация. Извънредно горещия ден му причиняваше допълнителни страдания, почувствува, че се облива в слуз.

С последни усилия на волята, той се промъкна през последната редица растения и пред очите му се разкри невероятна гледка. Подпрян на опорите си, в центъра на обгорял кръг се извисяваше продълговат апарат, а от долната му част се измъкваше страшно чудовище, чиито нелепи крайници наподобяваха изродени пипала. Двете горни завършваха с по пет израстъка, тяхното свиване и разпускане по непонятното съоръжение, докоснало земята, предизвиква във вътрешностите му напъни за повръщане. Върху несъразмерно малката глава на отвратителното създание блестяха миниатюрни очички — почти същите като на хищните скрегове от предишната изследвана планета.

Предсмилателната кухина на Коа се сви в неистов спазъм, неописуем ужас парализира пипалата му. Ката капак на всичко чудовището го забеляза и веднага нададе смразяващ червата рев. С отчаян писък Коа се хвърли към храстите и отстъплението му се превърна в паническо бягство. Съвсем случайно, преди да се скрие в тях, тилното му око забеляза странно познат предмет, който провесен на дълга каишка се мотаеше около тялото на гадното същество. От своя страна, то не преставаше да надава страхотния си рев и се катереше към отвора, откъдето бе изпълзяло.

Мартин Орайо затвори люка и останал без сили седна на пода на камерата. От нервното напрежение и топлината, потта се стичаше по лицето му, смърдеше в очите му и оставяше солен вкус по устните. Дишаше на пресекулки, а сърцето му като че ли искаше да изскочи от мястото си — паниката бе пробила първата степен на самоконтрол, придобита с цената на толкова тренировки. Дори за космобиолог като него, запознат с какви ли не чудеса на космоса, бе трудно да асимилира видяното. „Какъв кошмар! Нима е възможна такава смес от мекотело и бозайник, с признаци на членестоного!? Този изрод просто не може да съществува!“

Надеждното укритие на модула му помогна да се успокои, да възвърне самоконтрол и да направи преоценка на ужасната среща. От спомена за него се отдели ясен детайл, който го накара да подскочи. „Невероятно! — възкликна мислено. — През горната част на туловището си гадното създание бе преметнало чанта, подобна на моята!“ Възникналата догадка го притесни, но го накара да вземе ново решение. Задействува механизма на люка и въпреки мравките, които полазиха по настръхналата му кожа, постави крака си на първата пречка на стълбата.