Майкъл Конъли - Ченгета

— Разбира се.

— Ами застраховка?

— Да, имаме полици. Адвокатът ни Нийл Дентън от Сен-чъри сити ще донесе и тях.

— Добре, ще се занимаваме с това утре. А сега трябва да запечатам тази стая.

Те излязоха в коридора и Бош затвори вратата. От куфарчето си извади лепенка с надпис:

МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО

ТЕЛЕФОНИРАЙТЕ В ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ — ЛОС АНДЖЕЛИС

213 485–4321

Бош залепи лепенката върху касата и вратата. Ако някой влезеше вътре, щеше да му се наложи да я среже или разле-пи и той щеше да разбере.

— Детектив? — тихо го повика иззад гърба му Вероника Алайзо.

Бош се обърна.

— Аз съм заподозряна, нали?

Той напъха в джоба си двете листчета, които бе свалил от гърба на лепенката.

— В момента са заподозрени всички и никой. Проверяваме всичко. Но да, г-жо Алайзо, ще проверим и вас.

— В такъв случай, предполагам, че не трябваше да съм толкова откровена.

— Ако нямате какво да криете, истината не би трябвало да ви навреди — отвърна Райдър.

Дългият опит беше научил Бош никога да не прави такива заявления. Той разбра, че думите й са лъжа още преди да ги изрече докрай. Ако се съдеше по бледата усмивка на устните на Вероника Алайзо, тя също го бе разбрала.

— Нова ли сте, детектив Райдър? — попита тя, като в същото време гледаше към Бош със същата усмивка на лице.

— Не, госпожо, детектив съм от шест години.

— О. Предполагам, че е излишно да питам детектив Бош.

— Г-жо Алайзо? — отвърна той.

— Вероника.

— Има само още едно нещо, което трябва да ни кажете сега. Все още не знаем точно кога е бил убит съпругът ви. Но ще можем да се съсредоточим върху други неща, ако сме в състояние бързо да отхвърлим рутинни въпроси…

— Искате да знаете дали имам алиби, така ли?

— Просто искаме да знаем къде сте били през последните няколко денонощия. Това е рутинен въпрос, нищо повече.

— Ами, не ми се иска да ви отегчавам с дребните подробности от живота си, защото се страхувам, че са точно такива — отегчителни. Но освен едно излизане до универсалния магазин и до супермаркета в събота следобед, не съм напускала къщата, след като вечеряхме двамата с мъжа ми в сряда вечерта.

— И сте били тук сама?

— Да… но мисля, че можете да питате за това капитан Наш на портала. Там записват кой влиза и излиза от Хидън Хай-ландс. Даже жителите на квартала. Освен това в петък следобед тук беше човекът, който чисти басейна. Платих му. Мога да ви дам името и телефонния му номер.

— В момента не е необходимо. Благодаря ви. И отново изказвам съболезнованията си за съпруга ви. Можем ли да направим нещо за вас?

Тя като че ли потъна в себе си. Бош не бе сигурен, че е чула въпроса му.

— Добре съм — най-после отвърна Вероника Алайзо.

Детективът взе куфарчето си и двамата с Райдър тръгнаха по коридора. Той минаваше зад дневната и ги отведе направо до предната врата. По стените нямаше нито една снимка. Това не му се струваше нормално, но предполагаше, че в този дом от известно време нищо не е било наред. Бош разглеждаше стаите на мъртъвците по същия начин, по който учените изучаваха в галериите портретите на мъртви хора. Търсеше скрития смисъл, тайните на живота и смъртта.

Райдър първа излезе навън. Бош я последва и погледна назад в коридора. Силуетът на Вероника Алайзо се очертаваше на светлината в отсрещния край. Детективът се поколеба за миг, кимна и излезе.

Пътуваха в мълчание, обмисляйки разговора, докато стигнаха до портала. Наш се появи навън.

— Как е?

— Върви.

— Той е мъртъв, нали? Г-н Алайзо.

— Да.

Наш тихо подсвирна.

— Капитан Наш, записвате ли влизащите и излизащи коли? — попита Райдър.

— Да. Но това е частна собственост. Ще ви трябва…

— Заповед за обиск — прекъсна го Бош. — Да, знаем. Но ми кажете нещо, преди да си направим целия този труд. Да речем, че се върна със заповед, вашите документи ще ми кажат ли точно кога е влизала и излизала през последните няколко дни г-жа Алайзо?

— Не. Само кога е влизала и излизала колата й.

— Ясно.

Бош остави Райдър при автомобила й и двамата пътуваха поотделно надолу по хълмовете до холивудския участък на „Уилкокс“. По пътя детективът си мислеше за Вероника Алайзо и за яростта към убития й съпруг, която се четеше в очите й. Не знаеше дали това изобщо се вписва в цялостната картина, но знаеше, че отново ще се върнат при жената на жертвата.

Райдър и Бош спряха за кратко в участъка, за да информират Едгар и да изпият по чаша кафе. Бош телефонира в „Арчуей“ и уреди охраната да повика Чъки Мичъм от дома му. Не каза на дежурния за какво става дума, нито пък в кой офис в студиото искат да влязат. Просто му нареди да повика Мичъм.