Майкъл Конъли - Ченгета

— Това е съпругата му.

— Разбирам. Само че никога не съм чувал за нея.

Бош кимна към плаката.

— Струва ми се, че това е бил единственият й филм.

— Е, както казах, хубаво момиче. Но се съмнявам, че все още изглежда така.

Бош отново се вгледа в очите й и си спомни жената, която беше видял само преди час. Очите й все още бяха също толкова тъмни и блестящи, с малки светли точици по средата.

Детективът се извърна и разгледа снимките. Веднага забеляза, че една от тях е на Дан Лейси, актьор, играл ролята на Бош осем години преди това в минисериал за разкриването на сериен убиец. Студиото-производител бе платило на него и на тогавашния му партньор много пари, за да използват имената и техническите им съвети. Партньорът му взе парите и се пенсионира, за да се установи в Мексико. Бош си купи къща на хълмовете. Той не можеше да избяга. Знаеше, че работата е неговият живот.

Бош се обърна и огледа останалата част от малкия офис. На стената до вратата имаше лавици, отрупани с ръкописи и видеокасети, но без никакви книги, освен два указателя на актьори и режисьори.

— Добре — каза той. — Чъки, ти стой до вратата и си наблюдавай. Киз, защо не започнеш с бюрото. Аз ще се заема с шкафа.

Чекмеджетата бяха заключени и на Бош му трябваха десет минути, за да ги отвори с помощта на шперца, който извади от куфарчето си. После мина цял час само за да ги прегледа повърхностно. Бяха пълни с бележки и финансови документи, свързани с няколко филма, за които никога не бе чувал. След разговора с Вероника Алайзо това не му се стори странно, пък и така или иначе не знаеше почти нищо за този бизнес. Но от беглото прехвърляне на документите му се стори, че по време на производството на филмите на различни филмови компании са били плащани големи суми пари. И онова, което му направи най-силно впечатление, беше, че от този мъничък офис Алайзо трябваше да си е докарвал страшно приятен живот.

След като прерови четвъртото и най-долно чекмедже, той се изправи и изпъна гръб. Прешлените му изпукаха като плочки за домино. Бош погледна към Райдър, която продължаваше да преглежда чекмеджетата на бюрото.

— Откри ли нещо?

— Няколко интересни неща, но не съм се натъкнала на димящия пистолет, ако имаш предвид това. Алайзо е получил съобщение от данъчната служба. Следващия месец в компанията му е трябвало да има ревизия. Освен това има няколко писма, разменени между Тони Алайзо и Сейнт Джон, гвоздея на деня, за когото спомена г-жа Алайзо. Доста разгорещени думи, но нищо прекалено заплашително. Остава ми да проверя още едно чекмедже.

— В шкафа има много неща. Финансови документи. Ще се наложи да прегледаме всичко. Искам да го направиш ти. Ще можеш ли?

— Няма проблем. Досега не ми е попаднало нещо извън рутинната бизнес документация.

— Излизам навън да запаля една цигара. Когато свършиш, защо не се сменим и ти да се заемеш с шкафа. Аз ще продължа с бюрото.

— Звучи като заговор.

Преди да излезе, той прокара очи по лавиците до вратата, зачете се в заглавията на видеокасетите и откри онази, която търсеше. „Фатална страст“. Бош се пресегна и я взе. Капакът бе същият като афиша.

Детективът отстъпи назад и остави касетата на бюрото, за — да я приберат при нещата, които щяха да вземат със себе си. Райдър го попита какво е това.

— Това е нейният филм — отвърна той. — Искам да го гледам.

— Аз също.

Навън Бош застана в малкия двор до бронзовата статуя на мъж, който предполагаше, че е Тайрън Пауър, и запали цигара. Нощта беше студена и димът затопли гърдите му. Студиото бе съвсем тихо.

Той се приближи до кошчето за боклук близо до една от пейките на двора и изтръска в него пепелта от цигарата си. На дъното му забеляза счупена чаша, няколко химикалки и моливи. Върху едно от керамичните парчета разпозна емблемата на „Арчуей“ — Триумфалната арка с изгряващо слънце по средата. Готвеше се да бръкне в кошчето и да извади нещо, което приличаше на златна писалка, но чу гласа на Мичъм и се обърна.

— Тя ще стигне високо, нали? Сигурен съм.

Той също запали цигара.

— Да, така смятам и аз. Това е първият ни случай заедно. Всъщност не я познавам добре, а от онова, което чувам, изобщо не трябва да се опитвам. Веднага, когато може, ще я вземат в центъра.

Мичъм кимна и изтръска пепелта на земята. Бош забеляза, че той вдига поглед към втория етаж и небрежно махва с ръка. Детективът също погледна натам и видя камерата, монтирана от вътрешната страна на стрехата.