Майкъл Конъли - Ченгета

— Не си прави труда — каза Бош. — Не може да те види. Чете за вчерашния мач на „Доджърс“.

— Предполагам, че си прав. В последно време не се намират подходящи хора, Хари. Наемам типове, които искат през цялото време да обикалят наоколо с количките за голф, надявайки се, че ще ги открият като Клинт Истууд или нещо подобно. Онзи ден един се блъсна в стената, щото разговарял с двама от творческите директори, които минавали наблизо. Ето ти едно невъзможно съчетание — творчески директор…

Бош не отговори. Онова, което Мичъм току-що бе казал, не го интересуваше.

— Трябва да дойдеш да работиш тук, Хари. Вече си направил двайсет години трудов стаж. Трябва да се пенсионираш и да дойдеш да работиш за мен. Доходите ти ще се увеличат двойно. Гарантирам ти го.

— Не, благодаря, Чък. Някак си просто не се виждам да се въртя наоколо с някоя от твоите колички за голф.

— Е, предложението си остава. По всяко време, приятел. По всяко време.

Бош загаси цигарата си в стената на кошчето и пусна фаса вътре. Реши, че няма да рови в боклука пред очите на Мичъм и му каза, че се връща вътре.

— Бош, трябва да ти кажа нещо. Детективът го погледна и той вдигна ръце.

— Ще си имаме проблем, ако искаш да изнесеш нещо от офиса без заповед за обиск. Искам да кажа, чух те какво каза за онази касета, а в момента партньорката ти събира върху бюрото нещата, които да вземете. Но не мога да ви позволя да изнесете каквото и да е.

— Тогава ще се наложи да останеш тук цялата нощ, Чък. Чекмеджетата са много, ще имаме доста работа. За нас ще е далеч по-лесно да откараме всичко това в бюрото.

— Зная. Все пак съм работил там. Но ми наредиха да заема такава позиция. Ще ни трябва заповед за обиск.

От телефона в чакалнята детективът позвъни на Едгар, който все още беше в участъка и тъкмо започваше писмената Работа по случая. Бош му каза за момента да я зареже и да Напише заповеди за финансовите документи в дома на Алайзо и в офиса в „Арчуей“, както и за всички други, които бяха при адвоката му.

— Искаш да се свържа с дежурния съдия сега? — попита Едгар, — Почти два часът е.

— Направи го — отвърна Бош. — Когато ги подпише, донеси ги в „Арчуей“. Вземи и няколко кашона.

Едгар изпъшка. Цялата черна работа се падаше на него. Никой не обичаше да ходи при съдията посред нощ.

— Зная, зная, Джери. Но това трябва да се свърши. Какво друго става?

— Нищо. Свързах се с „Мираж“, разговарях с един от охраната. Стаята, в която е бил Алайзо, е била взета от други хора през уикенда. Сега е свободна и той няма да я дава на никого, но вече е късно.

— Навярно… Добре, приятел, следващия път друг ще върши черната работа. А сега се захващай със заповедите.

В офиса на Алайзо Райдър вече претърсваше шкафа. Бош й съобщи, че Едгар подготвя заповедите и че ще се наложи да съставят списък на вещите за Мичъм. Каза й също да си почине, ако иска, но тя отказа.

Детективът седна зад бюрото. Върху плота цареше обичайният хаос. Имаше телефон, ролодекс, попивателна, магнит с кламери и дървено блокче, върху което бе врязан надписът „ТНА продъкшънс“. Освен това имаше кошче, пълно с документи.

Бош разгледа телефона и откри бутона за повторно набиране. Той вдигна слушалката и го натисна. По бързата поредица от сигнали можеше да каже, че последният телефонен разговор е бил междуградски. След две иззвънявания му отговори женски глас. Чуваше се силна музика.

— Ало? — каза жената.

— Да, ало, кой е там?

Тя се изкиска.

— Не зная, кой се обажда?

— Може да съм сбъркал номера. „При Тони“ ли сте?

— Не, „При Доли“.

— А, „При Доли“. Добре, хм, къде се намира това?

Тя отново се изкикоти.

— На „Мадисън“, къде другаде? Откъде си мислиш, че сме взели името?

— Къде е „Мадисън“?

— В северен Лас Вегас. Откъде идваш?

— От „Мираж“.

— Добре, просто карай по булеварда на север. Минаваш центъра и няколко мърляви квартала, и си в северен Лас Вегас. „Мадисън“ е на третия светофар, щом минеш под моста. Завий наляво и ние сме първата сграда вляво. Как се казваш?

— Хари.

— Добре, Хари, аз съм Ронда. Като в…

Бош не отвърна нищо.

— Хайде, Хари, трябва да кажеш „Помогни ми, Ронда, помогни ми, помогни ми, Ронда“.

Тя изпя куплета от старата песен на Бийч Бойс.

— Всъщност, Ронда, наистина можеш да ми помогнеш — рече Бош. — Търся един мой приятел. Тони Алайзо. Идвал ли е там напоследък?

— Тази седмица не съм го виждала. Не съм го виждала от четвъртък или петък. Чудех се откъде си научил номера на съблекалнята.