Майкъл Конъли - Ченгета

— Наблюдателната камера, с която е заснет този материал, прави по десет кадъра в минута, но онзи тип все пак е заснет — съобщи Бош.

Той натисна бутона за включване и на екрана се появи черно-белият образ на двора и фасадата на „Тайрън пауър“. Беше съвсем тъмно. Часовникът в долната част на екрана показваше, че действието се развива в осем часа и тринайсет минути предишната вечер.

Бош включи на забавено движение, но въпреки това действието, което искаше да покаже на Билетс, бе прекалено бързо. На шест кадъра се виждаше мъж, който се приближава до вратата на сградата, привежда се над бравата и после изчезва вътре.

— Всъщност мъжът е стоял до вратата трийсет-трийсет и пет секунди — поясни Райдър. — От записа може да изглежда, че е имал ключ, но това е прекалено много време, за да си отключи нормално. Влязъл е с шперц. Този тип действа опитно и бързо.

— Добре, ето го как излиза — каза Бош.

Когато часовникът показа осем и седемнайсет, мъжът се появи на вратата. Следващият кадър го показваше вече в двора на път за кошчето за боклук, после отправил се в обратна посока. След това изчезваше. Бош върна лентата и я замрази на последния образ на мъжа, когато се отдалечаваше от кошчето. Това беше най-добрият кадър. Въпреки тъмнината и замъглеността на лицето на мъжа, той все пак навярно можеше да се идентифицира, ако изобщо откриеха с кого да го сравнят. Бе бял, с тъмна коса и яка, набита фигура. Носеше спортна риза с къси ръкави. На дясната му китка, точно над черната му ръкавица се виждаше часовник с хромирана верижка, която отразяваше светлината на лампите в двора. Над китката имаше тъмна, неясна татуировка. Бош посочи всичко това на Билетс и прибави, че ще отнесе записа в ОНИ, за да види дали с компютър не могат да подобрят качеството на последния кадър.

— Хубаво — каза лейтенантът. — А сега, какво мислите, че прави там вътре?

— Взима нещо — отвърна Бош. — От момента на влизането до излизането му са минали по-малко от четири минути. Не е много. Като се има предвид, че е трябвало да отключи и вратата на офиса на Алайзо. Каквото и да е правил вътре, той е съборил чашата с емблемата на „Арчуей“ от бюрото и тя се е разбила на пода. Той прави каквото прави, после събира парчетата от чашата и химикалките и на тръгване ги хвърля в кошчето за боклук. Снощи ги открихме там.

— Има ли отпечатъци? — попита Билетс.

— Когато разбрахме, че някой е влизал, излязохме навън и накарахме Донован да дойде, щом свърши с ролса. Той откри отпечатъци, но не и такива, които да могат да се използват. Бяха на Алайзо, на Киз и моите. Както се вижда на записа, онзи тип е носил ръкавици.

— Добре.

Бош неволно се прозя и Едгар и Райдър го последваха. Той отпи от чашата със студено кафе, която бе донесъл със себе си в кабинета. От кофеина ръцете му трепереха, но знаеше, че ако престане да подхранва звяра, бързо ще грохне от Умора.

— Имате ли някаква идея какво е взел онзи тип? — попита Билетс.

— Строшената чаша означава, че е действал по-скоро до бюрото, отколкото до шкафа — отвърна Райдър. — Нищо в бюрото не изглеждаше пипано. Нямаше празни папки, нищо подобно. Смятаме, че става дума за подслушвател. Някой е поставил подслушвател в телефона на Алайзо и не е можел да си позволи да ни остави да го открием. На снимките по стените в офиса телефонът се намира точно до чашата. Онзи мъж някак си я е съборил. Смешното е, че ние изобщо не проверихме телефона за подслушвател. Ако натрапникът не се беше появил, навярно нямаше да го открием.

— Ходила съм в „Арчуей“ — каза Билетс. — Студиото е оградено със стена. Има частна охрана. Как е влязъл вътре? Или може би смятате, че става въпрос за вътрешен човек?

— Има две неща — отвърна Бош. — Снощи снимаха сцена на нюйоркска улица. Това означава, че през портала са влизали и излизали много хора. Може би нашият човек е успял да се промъкне вътре заедно с някой от снимачния екип. На записа се вижда, че после се отдалечава в северна посока. Точно нататък са и декорите на нюйоркската улица. Порталът е на юг. Освен това на север студиото граничи с холивудското гробище. Права си, има стена. Но през нощта, когато гробището е затворено, вътре е тъмно и пусто. Нашият човек може да се е прекатерил през стената оттам. Както и да е влязъл, очевидно е много опитен.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако е извадил подслушвател от телефона на Тони Алайзо, устройството трябва първо да е било поставено там.

Билетс кимна.

— Кой според теб е бил? — тихо попита лейтенантът. Бош погледна към Райдър, за да види дали тя не иска да вземе думата. Тъй като младата жена мълчеше, той отговори: