Майкъл Конъли - Ченгета

— Никога ли не сте го питали дали няма някакви неприятности? — рече Райдър.

— Просто смятах, че той сам ще ми каже.

Тя извърна твърдите си тъмни очи към Райдър и Бош се почувства така, сякаш от плещите му се е стоварило тежко бреме. Вероника Алайзо ги предизвикваше да я оборят.

— Зная, че това навярно ме прави нещо като заподозряна, но не ви обвинявам — продължи тя. — Такава ви е работата. За вас трябва да е очевидно, че ние със съпруга ми… нека просто кажем, че двамата сме водили мирно съвместно съществуване. Та на въпроса ви за Невада, не мога да ви кажа дали е бил вътре, или пък е спечелил някой и друг милион. Кой знае, може да е имал късмет. Но мисля, че ако беше така, щеше да се похвали.

Бош кимна и си помисли за трупа в багажника. Не му приличаше на човек, който е имал какъвто и да е късмет.

— Къде е отсядал в Лас Вегас, г-жо Алайзо?

— Винаги в „Мираж“. Сигурна съм. Разбирате ли, не във всяко казино има маси за покер. А „Мираж“ е от класа. Винаги ми казваше да му телефонирам там, ако се наложи. Ако стаята не отговаря, да поискам да ме свържат със залата за покер.

Известно време Бош пишеше в бележника си. Бе открил, че честото мълчание е най-добрият начин да накараш хората да се разприказват и да се разкрият. Надяваше се Райдър да разбира, че нарочно прави паузи в разпита.

— Питахте ме дали е ходил там сам.

— Да?

— Сигурна съм, че в хода на разследването си несъмнено ще откриете, че съпругът ми е бил женкар. Моля ви само за едно — направете всичко възможно, за да не стига до мен тази информация. Просто не искам да зная.

Бош кимна и замълча за миг, докато събираше мислите си. Що за жена е тази, която не иска да знае такова нещо, зачуди се той. А може би вече го знаеше. Той отново погледна към нея и очите им се срещнаха.

— Освен хазарта, известно ли ви е съпругът ви да е имал някакви неприятности? — попита детективът. — Свързани с работата или финансови?

— Доколкото зная, не. Но той не говореше по финансови въпроси. Не мога да ви кажа какво е състоянието ни в момента. Когато ми трябваха пари, просто му исках и той винаги ми казваше да осребря чек, а после да му съобщя сумата. Имам отделна сметка за домакински разходи.

— Само още няколко въпроса и засега ще ви оставим на мира — без да вдига поглед от бележника си каза Бош. — Известно ли ви е съпругът ви да е имал някакви врагове? Някой, който да не му е мислел доброто?

— Той работеше в Холивуд. Там забиването на нож в гърба се смята за изкуство. Антъни беше толкова опитен в това, колкото и всеки друг с двайсет и пет годишен стаж в шоу-бизнеса. Очевидно това означава, че винаги може да има хора, които не са го обичали. Но не зная кой би го извършил.

— Колата… ролс-ройсът е нает от името на компания в студията „Арчуей“. Откога работеше там съпругът ви?

— Офисът му беше там, но самият той не работеше в „Арчуей“. „ТНА продъкшънс“ е негова… беше негова собствена компания. Просто взимаше под наем офис и място на паркинга на „Арчуей“. Но имаше също толкова общо със студиото, колкото и вие.

— Кажете ни нещо за компанията му — рече Райдър. — Филми ли произвеждаше?

— В известен смисъл, да. Може да се каже, че започна с много и свърши с малко. Преди двайсетина години направи първия си филм. „Изкуството на пелерината“. Ако сте го гледали, били сте изключение. Филмите за корида не са популярни. Но критиката му обърна внимание, участва в кинофестивал и това беше добро начало за мъжа ми.

Вероника Алайзо им разказа, че съпругът й успял да направи още два филма, които били пуснати по кината. Но след това равнището на продукцията и моралните му ценности рязко спаднало и в резултат започнал да прави само касови боклуци.

— Тези филми, ако изобщо могат да се нарекат така, са забележителни само с количеството на голите женски гърди — каза тя. — Стават само за видеоразпространение. Освен това Тони имаше доста голям успех на литературната борса.

— Какво е това?

— Занимаваше се със спекула. Предимно със сценарии, но понякога и с книги.

— И как спекулираше с тях?

— Купуваше ги. Купуваше правата. После, когато придобиеха ценност или авторът станеше популярен, ги изкарваше на борсата. Знаете ли кой е Майкъл Сейнт Джон?

Името му звучеше познато, но Бош не можеше да се сети откъде. Той поклати глава. Райдър също.

— Това е един от най-търсените сценаристи в момента. И ще продължава да бъде още около година. Така да се каже, гвоздеят на деня.

— Ясно.

— Преди повече от осем години, когато Сейнт Джон още учеше в киношколата, нямаше пари, мъчеше се да си намери агент и да привлече вниманието на студията, съпругът ми беше един от лешоядите, които кръжаха над главата му. Разбирате ли, филмите на Тони имаха толкова малък бюджет, че той наемаше студенти за оператори, режисьори и сценаристи. Затова беше вътрешен човек в школите и можеше да познае таланта. Майкъл Сейнт Джон беше един от тези таланти. Веднъж, когато бил съвсем отчаян, той продал на Антъни за две хиляди долара правата на три от студентските си сценарии. В момента всичко с името на Сейнт Джон върви поне за шестцифрени числа.