Майкъл Конъли - Ченгета

— Аз черпя — отвърна Билетс. — Следващия път, когато разрешим този случай, ще черпиш ти.

— Готово.

Когато се върна вкъщи, Бош откри, че вратата е заключена, но ключът, който беше дал на Елиънър Уиш беше под изтривалката. Първото нещо, което провери вътре, бе дали репродукцията на Хопър е там. Все още висеше на стената. Но нея я нямаше. Бош бързо провери в стаите, но не намери бележка. Погледна в гардероба. Дрехите й бяха изчезнали. Куфарът й също.

Той седна на леглото и се замисли за заминаването й. Сутринта бяха оставили въпроса открит. Беше станал рано и докато тя все още лежеше и го гледаше как се облича, Хари я попита какво ще прави през деня. Елиънър му отговори, че не знае.

А сега я нямаше. Той прокара ръка по лицето си. Вече започваше да усеща загубата й и мислено повтаряше разговорите им от предишната вечер. Беше допуснал грешка, реши Хари. На нея й беше струвало много да му разкрие своето съучастничество. А той беше оценил признанието й само от гледна точка на отношението му към самия него и към разследването му. Не към нея. Не към тях.

Бош се отпусна по гръб. Той протегна ръце и впери поглед в тавана. Усещаше, че бирата започва да му действа и да го изпълва с умора.

— Добре — гласно каза детективът.

Зачуди се дали ще му се обади, или ще минат още пет години, преди отново да я види случайно. Замисли се за това колко много неща му се бяха случили през последните пет години и колко дълго е било чакането. Тялото го болеше. Той затвори очи.

— Добре.

Бош заспа и сънува, че е сам в пустинята, сред гола пустош без пътища накъдето и да погледне.

В седем часа на следващата сутрин Бош си купи две опаковки готово кафе и две понички от магазина на Боб на фермерския пазар. После отиде до площадката, на която бяха открили ролса с трупа на Тони Алайзо в багажника. Докато се хранеше, той се загледа в морскосиньото покривало над тихия град под него. Слънцето, което изгряваше иззад небостъргачите в центъра, ги превръщаше в тъмни, мъгляви монолити. Гледката беше красива, но Бош се чувстваше така, сякаш е единственият човек на света, който я виждаше.

Когато се нахрани, той изчисти лепкавите остатъци от захар от пръстите си с помощта на кърпичка, която бе навлажнил във фонтана на пазара. После напъха хартиите и празната опаковка от кафето в торбичката от поничките и включи двигателя.

В петък вечерта беше заспал рано и се събуди още преди изгрев слънце както си бе облечен. Изпита нужда да излезе от къщата и да направи нещо. Винаги беше вярвал, че резултатите в разследването се постигат с усилен труд. Затова реши да използва сутринта, за да се опита да открие мястото, където убийците са пресрещнали ролс-ройса на Тони Алайзо.

Смяташе, че отвличането е станало на „Мълхолънд драйв“ близо до входа за Хидън Хилс. Това заключение се основаваше на много причини. Първо, площадката, на която бяха открили колата, се намираше близо до „Мълхолънд“. Ако отвличането беше станало около летището, автомобилът най-вероятно щеше да е оставен някъде там, а не на двайсет и пет километра разстояние. И второ, отвличането можеше да бъде извършено по-лесно и бързо в мрака на „Мълхолънд“. Летището и районът около него винаги бяха пълни с коли и хора. Мястото би било прекалено рисковано.

Следващият въпрос бе дали Алайзо е бил проследен от летището, или убийците му просто са го чакали на „Мълхолънд“. Бош се спря на втората възможност, защото смяташе, че в престъплението са участвали най-много двама души. Едва ли щяха да използват две коли — едната за проследяването, а другата, за да го чака на „Мълхолънд“. Особено в Лос Анджелис, където всеки собственик на ролс-ройс ясно съзнаваше опасността да му го откраднат. Детективът смяташе, че са го чакали на „Мълхолънд“ и някак си са му устроили капан или нещо друго, което го е накарало да спре, въпреки че е носел в куфарчето си 480 000 долара в брой. И Бош предполагаше, че единственият начин Алайзо да спре, е в сценария да е участвала жена му. Той си представи предните фарове на ролса, които изскачат иззад завоя и осветяват отчаяно размахващата ръце Вероника Алайзо. Тони непременно би спрял.

Бош знаеше, че трябваше да е някое място на „Мълхолънд“, откъдето убийците са били сигурни, че Тони ще мине. От летището до „Мълхолънд“ и оттам до портала в Хидън Хилс имаше само два логични маршрута. Единият вървеше на север по шосе 405 и после излизаше на магистралата. Другият беше по булевард „Ла Сиенега“ на север до каньона Лоуръл и оттам нагоре по „Мълхолънд“.