— Двамата с Киз ще идем там утре сутрин. Ще прегледаме дневника и после може да наминем през някои от съседите, да ги поразпитаме. Както самият ти каза, надяваме се вдовицата да погледне през прозореца и да ни види. Да изпадне в паника, да допусне грешка.
Сега беше ред на Бош и той им описа следобедните си посещения, включително неочакваната среща с Рой Линдъл и съобщението на агента, че Вероника Алайзо започнала кариерата си като стриптизьорка в Лас Вегас. Освен това им разказа за откритието на Саласар, че малко преди смъртта си Тони Алайзо е бил напръскан с лютив спрей и за подозрението на патоанатома, че сигурно го е напръскала жена.
— Той смята ли, че жената е била в състояние да го убие сама, след като го е напръскала със спрея? — попита Билетс.
— Няма значение, защото така или иначе не е била сама — отвърна Бош.
Той взе куфарчето в скута си и извади копията на отпечатъците от подметка, които Донован бе открил върху трупа и бронята на ролса. Детективът остави листовете по средата на масата, така че всички да ги виждат.
— Обувката е четирийсет и пети номер. Арти каза, че е мъжка. На едър мъж. Така че, ако е била там, жената може да го е напръскала със спрей, но този тип е довършил работата.
Бош посочи към отпечатъците.
— Стъпва с крак върху жертвата, така че да се наведе достатъчно близо и да го застреля от упор. Много ефикасно. Навярно е професионалист. Може би е човек, когото е познавала от Вегас.
— Навярно онзи, който е подхвърлил пистолета във Вегас, нали? — попита Билетс.
— Така предполагам и аз.
Бош бе наблюдавал портата на градината, просто в случай, че пияният, когото бяха изхвърлили, решеше да се върне и да изпълни заканата си. Но когато сега погледна натам, той видя да влиза полицай Рей Пауърс, който носеше огледални очила, въпреки че вече беше късно. По средата на двора Пауърс бе посрещнат от бармана. Оживено размахвайки ръце, едрият мъж му разказа за пияния и неговите заплахи. Пауърс хвърли поглед към масите и забеляза Бош и другите. Когато свърши с бармана, той се приближи до тях.
— Мозъчният тръст на детективското бюро се е събрал на по чашка, а? — каза той.
— Точно така, Пауърс — отвърна Едгар. — Мисля, че човекът, когото търсиш, в момента пикае някъде в храстите.
— Да, сър, просто ще ида там и ще го гепя, шефе.
Полицаят огледа другите около масата с доволна усмивка на лице. Той видя копията от отпечатъците и посочи към тях с брадичка.
— Това ли вие, детективите, наричате обсъждане на стратегията на разследването? Е, ще ви дам един съвет. Това тук Му викат отпечатъци от обувки.
Той се усмихна, горд от забележката си.
— Ние не сме на дежурство, Пауърс — каза Билетс. — Защо не идеш да си гледаш работата и да ни оставиш да си гледаме нашата?
Пауърс й отдаде чест.
— Все някой трябва да върши работата, нали така?
Той се отдалечи и излезе през портата, без да дочака отговора й.
— Какъв кретен — рече Райдър.
— Просто е бесен, защото казах на техния лейтенант за отпечатъка, който Пауърс остави върху багажника на ролса — поясни Билетс. — Мисля, че му е духнала под опашката Както и да е, да се върнем на въпроса. Ти какво мислиш Хари? Разполагаме ли с достатъчно улики, за да притисне! Вероника?
— Почти. Утре ще ида в Хидън Хилс заедно с Едгар и Райдър да видим какво има в дневника. Може да й направим едно посещение. Искам да имаме нещо конкретно, за което да разговаряме с нея.
Билетс кимна.
— Дръжте ме в течение. Обади ми се на обяд.
— Разбира се.
— Колкото повече време минава, толкова по-трудно ще е да запазим това разследване между нас четиримата. Според мен до понеделник трябва да сме наясно дали да не предадем информацията си на бюрото.
— Не разбирам — поклати глава Бош. — Каквото и да ю дадем, те няма да направят нищо. Ако искаш да изясним случая, трябва да ни позволиш да действаме без да намесваме бюрото.
— Ще опитам, Хари, но ще дойде момент, в който това няма да е възможно. Извършваме реално разследване, без да спазваме каквито и да е правила. Ще се разчуе. Няма начин, И ще е по-добре, ако източникът на информацията съм аз, така че да съм в състояние да овладея положението.
Бош неохотно кимна. Знаеше, че е права, но не можеше да не възрази. Случаят им принадлежеше. Всъщност беше негов. И всичко, което му се бе случило през последните четири дни, правеше нещата още по-лични. Не искаше да се предаде.
Той събра копията на отпечатъците и ги пъхна обратно в куфарчето си. После допи остатъка от бирата си и попита на кого и колко дължеше за нея.
Читать дальше