Майкъл Конъли - Ченгета

— Виж, ако откриеш убиеца и той не се е освободил от тези обувки, ето как ще го уличиш. Виждаш ли как линията прекъсва тук? Това не е от модела. Този тип е стъпил върху стъкло или нещо подобно и подметката се е срязала. Или пък е производствен дефект. Но ако намериш обувката, ще сме в състояние да я идентифицираме и това би трябвало да ти е достатъчно.

— Добре — каза Бош, без да откъсва поглед от копията. — Виж сега, имаш ли някаква, макар и предварителна информация от бюрото по този въпрос?

— Не съвсем. Имам един познат там, на когото редовно пращам такива неща. Виждали сме се на няколко конференции на ОНИ. Във всеки случай, той току-що ми се обади, за Да ми каже, че е получил материалите и ще ги обработи веднага щом може. Според него ставало дума за онези леки боти, които са толкова модерни сега. Нали се сещаш, приличат на работни обувки, но са удобни и издържат като найкове.

— Добре, Арти, благодаря ти.

Бош стигна до Калифорнийския окръжен медицински център и заобиколи отзад, за да остави колата на паркинга до ЖП-депото. Офисът на патоанатома се намираше в отсрещния край на центъра и детективът мина през задната врата, като показа значката си на пазача.

Първо отиде до кабинета на д-р Саласар, но вътре нямаше никого. После слезе до залите за аутопсии и провери в първата от тях, в която стоеше специалната ниска маса на Саласар. Патологът бе там и правеше аутопсия. Бош влезе и Саласар вдигна поглед от отворения гръден кош на млад чернокож мъж.

— Какво правиш тук, Хари? Това е случай на друго бюро.

— Исках да поговорим за случая Алайзо.

— В момента малко съм зает. И не би трябвало да си тук без маска и престилка.

— Зная. Мислиш ли, че би могъл да помолиш асистента си да ми направи копие от протокола?

— Няма проблем. Чух, че ФБР проявило интерес към случая, Хари. Вярно ли е?

— Така чух и аз.

— Странно, онези агенти не си направиха труда да разговарят с мен. Просто дойдоха и взеха копие от протокола. В него са само заключенията, без разсъжденията, които обичаме да правим ние, лекарите.

— И какви разсъждения би споделил с тях, ако бяха разговаряли с теб?

— Бих им казал подозрението си, Хари.

— И какво е то?

Саласар вдигна поглед от трупа, но продължи да държи облечените си в гумени ръкавици кървави ръце над отворения гръден кош, за да не се докоснат до нещо друго.

— Подозрението ми е, че търсите жена.

Бош усети гъделичкане по тила.

— И защо?

— Заради веществото в и под очите.

— Препарат „Н“?

— Какво?

— Нищо, няма значение. Какво си открил?

— Анализирахме го и се оказа olio capsicum. Открихме от него и в носа. Знаеш ли какво е популярното име на olio capsicum, Хари?

— Лютив спрей.

— По дяволите, Хари, разваляш ми удоволствието.

— Извинявай. Значи някой го е напръскал с лютив спрей?

— Точно така. Затова мисля, че е била жена. Или защото не е можела да се справи с него, или защото се е страхувала, че няма да може. Това ме кара да мисля, че е жена. Пък и всички тези жени в наше време носят в чантичките си такива спрейове.

Бош се зачуди дали Вероника Алайзо е от онези жени.

— Чудесно, Сали. Нещо друго?

— Нищо особено. Тестовете са чисти.

— И няма амилнитрат?

— Не, но той се разпада бързо. Не го откриваме често. Ти постигна ли някакви резултати?

— Да, всичко е наред. Можеш ли да се обадиш на асистента си?

— Заведи ме до интеркома.

Саласар вдигна ръце пред себе си, за да не се докосва до нищо, и Бош избута количката му до съседната маса, върху която имаше телефон с интерком. Лекарят му каза кой бутон да натисне и после нареди на някого незабавно да направи на детектива копие от протокола.

— Благодаря ти — каза Бош.

— Няма проблем. Надявам се да ти е от полза. Запомни, търси жена, която носи в чантичката си лютив спрей. Не сълзотворен газ. Лютив спрей.

— Ясно.

Улиците в края на седмицата бяха пълни и на Бош му трябваше почти час, за да се върне в Холивуд. Когато стигна до ресторант „Кат & Фидъл“ на булевард „Сънсет“, минаваше шест и Едгар и Райдър вече седяха в градината. На масата им имаше кана бира. И не бяха сами. С тях седеше Грейс Билетс.

„Кат & Фидъл“ беше популярно място за по чашка сред Холивудските полицаи, защото се намираше само на няколко пресечки от участъка на „Уилкокс“. Затова докато се приближаваше до масата, Бош не знаеше дали Билетс случайно се е срещнала с тях, или защото е знаела за самостоятелната им операция.

— Привет, приятели — каза Хари, когато седна при тях.