Майкъл Конъли - Ченгета

— Точно така, преди да успее да проговори. До това заключение стигнах и аз.

— Това би означавало, че Маркс и хората му не са убили Алайзо и че не са имали представа, че Гоушън е агент.

Тя кимна. Бош усети прилив на енергия, който идва с осъществяването на огромен напредък в мрака на всяко разследване.

— Значи не е било реквием от багажника — каза той.

— Какво?

— Джоуи Маркс, господарят на Лас Вегас, няма нищо общо с убийството. Тръгнали сме по съвсем погрешна следа. Трябва да е било замислено от някой много близък на Тони. Достатъчно близък, за да е знаел какво прави, да е знаел за прането на пари и как да подреди нещата така, че да изглежда като дело на мафията. Да насочи уликите към Гоушън.

Тя кимна.

— Ето защо трябваше да ти кажа всичко. Даже това да означаваше, че ние…

Бош я погледна. Тя не довърши мисълта си, той също.

Хари извади цигара от джоба си и я пъхна в устата си, но не я запали. Той се наведе над масата и събра чиниите. Докато се измъкваше от пейката Бош каза:

— Нямам десерт.

— Това е достатъчно.

Той отнесе чиниите в кухнята, изплакна ги и ги сложи в миялната. Никога досега не я бе използвал и прекара известно време наведен над нея, за да разбере как да я включи. После започна да мие тигана и тенджерата в мивката. Тази работа го поуспокои. Елиънър влезе в кухнята с чашата си и го наблюдава в продължение на няколко минути.

— Съжалявам, Хари.

— Няма нищо. Била си в ужасно положение и си постъпила правилно, Елиънър. Никой не може да бъде обвиняван за това. Навярно и аз щях да направя същото.

След малко тя попита:

— Искаш ли да си тръгна?

Бош спря водата и погледна надолу. Виждаше тъмния си образ, отразен в новата стоманена мивка.

— Не — отвърна той. — Мисля, че не.

Бош пристигна в участъка в седем часа на следващата сутрин с кутия понички от „Феърфакс фармърс маркет“. В офиса още нямаше никого. Той отвори кутията и я остави на масата до кафемашината. Извади една поничка, сложи я върху салфетка и я остави на бюрото си, докато иде до дежурната стая да си вземе кафе от кафеварката. Беше много по-добро от това, което правеше тяхната кафемашина.

После си взе поничката и отиде на бюрото зад регистратурата. Щеше да му се наложи да поеме повечето от новите сигнали и да подреди докладите от миналата нощ. С телефонните обаждания се занимаваше възрастен мъж, който безвъзмездно работеше за управлението.

Бош остана сам в бюрото още около петнайсет минути, преди да започнат да пристигат другите детективи. Шестима от новопоявилите се го попитаха защо е на регистратурата и той всеки път отвръщаше, че е прекалено сложно за обяснение, но че съвсем скоро ще стане известно. В полицейските участъци нищо не оставаше задълго скрито.

В осем и половина дежурният през нощта лейтенант донесе докладите, преди да се освободи, и се усмихна, когато видя Бош. Казваше се Клайн и двамата бегло се познаваха от години.

— Кого си пребил този път, Бош? — пошегува се той.

Всички знаеха, че детективът, който седеше на регистратурата, бе там или защото е негов ред, или докато тече вътрешно разследване. В повечето случаи беше последното. Но сарказмът на Клайн показваше, че още не е чул, че Бош наистина е в процес на разследване. Хари отмина въпроса с усмивка. Той пое дебелата петсантиметра купчина доклади от ръцете на лейтенанта и иронично му отдаде чест.

Купчината се състоеше от почти всички криминални доклади, съставени от патрулните полицаи от холивудския участък през последните двайсет и четири часа. По-късно сутринта щяха да пристигнат още няколко, но материалите в ръцете му щяха да отворят достатъчно работа на детективите от бюрото.

Бош не вдигаше глава и не обръщаше внимание на разговорите около него. Отне му половин час да подреди всички доклади на купчинки според вида на престъпленията. После трябваше да ги прегледа и да използва опита си, за да открие връзки между обири и грабежи или нападения, след което да разпредели отделните купчинки по отделенията, занимаващи се с различните видове престъпления.

Когато вдигна поглед от работата си, той видя, че лейтенант Билетс е в кабинета си и разговаря по телефона. Не я беше забелязал да идва. Част от работата му тук бе да я информира за докладите и за всички важни или необичайни престъпления, както и за всичко друго, което Билетс би трябвало да знае като началник на детективското бюро.

Той се съсредоточи върху работата си и първо прегледа докладите за кражби на автомобили, защото представляваха най-голямата купчина. През последните двайсет и четири часа в Холивуд бе съобщено за трийсет и три откраднати коли. Бош си мислеше, че това вероятно е под средното. След като прочете резюметата на докладите и потърси други прилики, той не откри нищо важно и отнесе купчината на детектива, дежурен в отделението за кражби на автомобили. Когато се насочи обратно към регистратурата, Хари забеляза, че Едгар и Райдър стоят до масата на „Убийства“ и прибират някакви вещи в кашон. Той се приближи до тях и разбра, че събират досието, помощните папки и найлоновите торбички с уликите, свързани със случая Алайзо. Всичко това щеше да замине за ФБР.