Майкъл Конъли - Ченгета

— Да, бе, няма що. Целият свят научи за вашата предпазливост от случая О. Дж. Симпсън, нали?

Бош сграбчи О’Грейди за вратовръзката и рязко го дръпна над плота. Агентът не успя да намери опора за ръцете си, за да се освободи. Хари се наведе и заговори направо в ухото му:

— Моля?

— Бош, ти…

— Хари!

Детективът вдигна поглед. Билетс стоеше на прага на кабинета си. Той пусна вратовръзката и О’Грейди се изправи. Лицето му бе тъмночервено от срам и ярост. Докато отпускаше вратовръзката си, той извика:

— Ти си за лудница, бе! Шибан задник такъв!

— Не знаех, че вие, агентите, използвате такъв език — отвърна Бош.

— Хари, просто си седни на мястото — заповяда Билетс. — Аз ще се погрижа за това.

Тя се приближи до регистратурата.

— Трябва да се подпише, че е получил кашона.

— Не ме интересува! Аз ще се заема с това!

Бош се върна на бюрото си и седна. Той впи в О’Грейди присвитите си очи, докато лейтенантът ровеше из кашона, за да намери инвентарния списък и приготвената от Едгар разписка. Тя показа на агента къде да подпише и после му каза да си тръгва.

— Трябва да внимавате с оня — рече О’Грейди и взе кашона.

— Вие по-добре внимавайте за себе си, агент О’Грейди. Ако чуя нещо друго за малкия ви спор тук, ще подам жалба, че вие сте го започнали.

— Той беше онзи, който…

— Не ме интересува. Ясно ли ви е? Не ме интересува. А сега си вървете.

— Тръгвам си. Но внимавайте с онзи приятел. И го дръжте далеч от това.

Той посочи към съдържанието на кашона. Билетс не отговори. О’Грейди понечи да се отдалечи от регистратурата, но спря и отново погледна към Бош.

— Хей, Бош, между другото, Рой ти праща едно съобщение.

— Моля ви, вървете си, агент О’Грейди — ядосано го пресече Билетс.

— Какво? — попита Бош.

— Просто искаше да знае кой сега е загубил играта.

С тези думи той се завъртя и се насочи към коридора. Лейтенантът го проследи, докато не изчезна, после се обърна и впери в Хари яростен поглед.

— Ти просто не знаеш как да си помогнеш, нали? — рече тя. — Защо не вземеш да пораснеш и да престанеш с малките си войни?

Билетс не изчака отговора му, защото знаеше, че няма такъв. Тя бързо се върна в кабинета си и затвори вратата. После спусна щорите на вътрешния прозорец. Бош се отпусна назад с ръце на тила си, вдигна очи към тавана и шумно въздъхна.

След инцидента с О’Грейди Бош почти веднага се оказа претрупан с работа по получен сигнал за въоръжен грабеж. В момента всички детективи от съответното отделение бяха заети с разследването на автомобилна кражба и това означаваше, че като дежурен на регистратурата, Хари трябва да разпита жертвата и да напише доклад. Ограбеният беше мексиканско момче, чиято работа се изразяваше в това да стой на ъгъла на булевард „Холивуд“ и „Сиера Бонита“ и да продава карти с разположението на домовете на кинозвездите нагоре по хълмовете. В десет сутринта, малко след като закачил шперплатовата си реклама и започнал да маха на преминаващите коли, на ъгъла спрял стар американски седан. Зад волана имало мъж, а до него седяла жена. След като попитала колко струват картите и дали е продал много от тях, жената го заплашила с пистолет и му взела трийсет и осем долара. Момчето бе дошло да съобщи за престъплението заедно с майка си. Както се оказа, преди грабежа то било продало само една карта и почти всички пари били негови — носело ги със себе си, за да има за ресто. Загубата му горе-долу се равнявала на онова, което печелел за цял ден, като стоял на ъгъла и размахвал ръка като вятърна мелница.

Заради малката сума и начина, по който крадците бяха взели парите, Бош веднага реши, че заподозрените са наркомани, търсещи лесна печалба, за да си купят следващата доза хероин. Дори не си бяха направили труда да прикрият регистрационния номер на колата, който момчето бе забелязало и запомнило.

След като свърши с момчето и майка му, детективът отиде при телетипа и пусна съобщение за издирван автомобил, както и описание на заподозрените. Тогава откри, че вече го издирват заради два грабежа от предишната седмица. Каква полза за мексиканчето, загубило еднодневната си надница, помисли си Бош. Трябваше да арестуват крадците, преди да стигнат до него. Но големият град далеч не представляваше съвършен свят. Разочарования като това не измъчваха дълго време Хари.

Бюрото вече бе почти пусто. Детективите бяха отишли да обядват. Бош видя само Мари Канту, която навярно работеше по доклада от сутрешния сигнал.