Майкъл Конъли - Ченгета

— Добре — каза Бош. — Източникът ми е Елиънър Уиш, Джери, разказа ли на Киз за това?

Едгар се поколеба, после кимна.

— Добре, значи знаете коя е. Тя е чула всичко онова, което ви разказах, докато са я държали в онази къща. Преди ние да идем и да я измъкнем, там са били Джоуи и адвокатът Торино. Тя ги подслушала и разбрала, че не знаят за Гоушън. Виждате ли, цялото онова отвличане е представлявало проверка. Знаели са, че мога да науча къде е скривалището единствено от Гоушън. Това е била проверката, за да разберат дали е пропял, или не.

Тримата помълчаха няколко минути, докато Едгар и Райдър смелят чутото.

— Добре — накрая отвърна Джери. — Ясно ми е какво казваш. Но ако Вегас е бил просто за отклоняване на вниманието, как така пистолетът се е оказал в дома на агента?

— Точно това трябва да разберем. Ами ако е имало някой извън мафиотските връзки на Тони, но достатъчно близък до него, за да знае, че е перял пари, както и за причините, поради които е ходил толкова често във Вегас? Някой, който или го е знаел лично, или е проследил Тони до Вегас и е видял какво прави, как прибира парите от Гоушън, изобщо всичко? Някой, който е знаел точно как го прави, който е знаел, че може да подхвърли пистолета на Гоушън и че Тони ще се върне в петък с много пари в куфарчето си?

— Всичко това е възможно, стига престъпникът да е бил в състояние да влезе в дома на агента, за да подхвърли оръжието — отвърна Едгар.

— Точно така. А влизането в къщата не е проблем. Тя е насред пустинята. Гоушън е имал работа в клуба и е отсъствал за дълги периоди от време. Всеки е можел да влезе вътре, да подхвърли пистолета и да изчезне. Въпросът е кой?

— Говориш или за жена му, или за приятелката му — рече Едгар. — И двете са можели да го направят.

Бош кимна.

— И на коя ще се спрем? Тримата не можем да се заемем и с двете, не и в такава самостоятелна акция.

— Не е и нужно — отвърна Бош. — Струва ми се, че решението е очевидно.

— Коя? — попита Едгар. — Приятелката ли?

Бои погледна към Райдър, давайки й възможност да отговори. Тя долови погледа му и замислено присви очи.

— Не… не може да е приятелката му, защото… защото е оставила съобщение на Тони по войсмейла в неделя сутринта. Защо ще го търси, щом е знаела, че е мъртъв?

Бош кимна. Тя наистина беше добра.

— Може да е било част от инсценировка — предположи Едгар. — Поредното отклоняване на вниманието.

— Възможно е, но се съмнявам — отвърна Бош. — Освен това знаем, че в петък през нощта е била на работа. Малко трудно би успяла да дойде тук, за да очисти Тони.

— Значи е жена му — каза Едгар. — Вероника.

— Точно така — потвърди Хари. — Според мен тя ни е лъгала и се е преструвала, че не знае нищо за бизнеса на съпруга си, докато всъщност е било точно обратното. Мисля, че всичко е част от нейния план. Тя е написала онези писма до данъчното и ОБОП. Искала е така да нагласи нещата, че после, когато вече е мъртъв, всичко да сочи към мафията. Да изглежда като реквием от багажника. Подхвърлянето на пистолета в дома на Гоушън е било просто за двойна гаранция. Ако го намерим, чудесно. В противен случай ще душим около Вегас, докато случаят не мине в архива.

— И смяташ, че тя е извършила всичко това? — попита Едгар.

— Не — отвърна Бош. — Смятам, че такъв е бил планът й. Но не е можела да го изпълни без чужда помощ. Без съучастник. Трябвало е да действат заедно, за да го убият. Освен това тя определено не е ходила до Вегас. След убийството си е останала вкъщи и е чакала съучастникът й да иде до Вегас и в събота или в неделя през нощта да подхвърли пистолета, докато Люк Гоушън е бил в клуба.

— Чакай малко — каза Райдър. — Забравяме нещо. Животът на Вероника Алайзо е бил отлично уреден. Тони е бил червив от пари. Имали са голяма къща на хълмовете, колите… защо й е да убива такава златна кокошка? Колко е имало в куфарчето?

— Според федералните, четиристотин и осемдесет хиляди — отвърна Бош.

Едгар тихо подсвирна. Райдър поклати глава.

— Продължавам да не разбирам — каза тя. — Това са адски много пари, но Тони е печелил поне също толкова на година. Убийството му би било краткосрочна печалба, но в дългосрочен план би било загуба. Няма логика.

— Тогава във всичко това има още нещо, което не ни е известно — рече Бош. — Може би се е готвел да се избави от нея. Може би онази възрастна госпожа във Вегас е говорела истината, когато ни каза, че Тони искал да се ожени за Лей-ла. Може също някъде да има пари, за които да не знаем. Но засега не виждам друга възможност, освен нея.