Майкъл Конъли - Ченгета

— В два.

— Кой ще ти е защитник?

— Един познат от профсъюза, казва се Денис Дзейн. Опитен е и знае какво да прави. Познаваш ли го?

— Не. Но виж, съобщи ми, ако мога да ти помогна с нещо друго.

— Благодаря, лейтенант.

— Грейс.

— Да. Грейс.

Когато се върна на бюрото си, Бош си мислеше за срещата си с Частейн. Според правилника на управлението, щеше да го защищава представител на профсъюза, който всъщност бе детектив. Ролята му щеше да е почти аналогична на адвокат — щеше да съветва Хари какво да казва и как да го казва. Това беше първата официална стъпка от вътрешното разследване и дисциплинарния процес.

Когато вдигна поглед, детективът видя, че на регистратурата стои жена с младо момиче. Очите му бяха зачервени, долната му устна бе подута, като че ли в резултат на ухапване. Беше раздърпано и гледаше към стената зад Бош така, сякаш в нея има прозорец. Но нямаше.

Хари би могъл да ги попита с какво може да им помогне и без да става от бюрото, но отлично разбираше защо са там. БОШ се изправи и се приближи до регистратурата, така че да може да разговаря с тях поверително. Жертвите на изнасилване го натъжаваха най-много. Той знаеше, че не би могъл да издържи и месец в отделението, което се занимаваше с тези случаи. Всички жертви, които беше виждал, гледаха по този начин. Това бе признак, че всичко в живота им вече се е променило, при това завинаги.

След като кратко поговори с майката и дъщерята, Бош попита дали момичето се нуждае от незабавна медицинска помощ и майката отговори отрицателно. Той отвори ниската врата на регистратурата и ги поведе към една от трите стаи за разпити в задната част на участъка. След това отиде в отделението за сексуални престъпления и се приближи до Мари Канту, детектив, която от години се занимаваше с нещо, с което Хари знаеше, че не би могъл да се занимава и месец.

— Мари, имаш случай в трета стая — каза той. — На петнайсет години е. Случило се е снощи. Проявила е прекалено силен интерес към насилника, който работи на съседния ъгъл. Той я хванал и я продал на първия си клиент. Сега е там с майка си.

— Благодаря, Бош. Тъкмо от такова нещо имах нужда в петък. Веднага отивам. Пита ли дали има нужда от лекар?

— Каза, че нямала, но мисля, че отговорът е да.

— Добре, ще се оправя. Благодаря.

Когато се върна на регистратурата, му трябваха няколко Минути, за да се отърси от мислите за момичето, и още четирийсет и пет, за да довърши преглеждането на докладите и да ги отнесе в съответните детективски отделения.

Когато свърши, той погледна през прозореца на Билетс и видя, че отново разговаря по телефона и че пред нея е струпана купчина документи. Бош се изправи, отиде при шкафа си и извади копието на дневника на разследването. После се върна с дебелата папка на бюрото си. Беше решил, че през свободното време между задълженията си на регистратурата ще започне да преглежда дневника. Събитията се бяха развили толкова бързо, че не му бе останало време да го напра, ви. От собствен опит знаеше, че подробностите и нюансите на разследването често са ключ за успешното му разрешава-не. Тъкмо беше започнал бегло да прелиства страниците, когато откъм регистратурата го повика смътно познат глас.

— Наистина ли е онова, което си мисля?

Бош вдигна поглед. Беше О’Грейди, агентът от ФБР. Хари почувства как лицето му пламва от срам, че са го хванали в крачка с дневника и от все по-силната му неприязън към агента.

— Да, точно онова, което си мислиш, О’Грейди. Трябваше да си тук да го вземеш преди половин час.

— Да, ама аз не се движа по вашия график. Имам си работа.

— Каква например, да намериш на твоето приятелче Рой нова опашка ли?

— Просто ми дай папката, Бош. И всичко останало.

Детективът продължаваше да седи.

— За какво ти е, О’Грейди? Всички знаем, че ще оставите случая да потъне. На вас изобщо не ви пука кой е убил Тони Алайзо и не искате да научите.

— Това са глупости. Дай ми папката.

О’Грейди се пресегна над регистратурата и започна опипвайки, да търси бутона за отключване на ниската врата.

— Не припирай, човече — каза му Бош и се изправи. — Просто остани там. Аз ще ти донеса всичко.

Той взе папката, отиде до бюрата на детективите от „Убийства“ и като застана с гръб към О’Грейди, остави дневника на масата и взе кашона с оригиналния дневник, помощните доклади и торбичките с веществени доказателства. После го отнесе обратно и го постави пред агента.

— Трябва да се подпишеш, че си го получил — каза той. — Проявяваме изключителна предпазливост по отношение на веществените доказателства и на хората, които се занимават с тях.