Майкъл Конъли - Блудна луна

— Какво има пък сега, Винсънт? Не можеш да намериш „синхрон“ в речника ли?

— Кой е тоя Винсънт?

Обаждаше се Каси Блак. Джак се усмихна. Трябваше да се сети, че не е Грималди — нали той нямаше номера му.

— Касиди Блак — бързо каза той с надеждата да замаже грешката си. — Крайно време беше. Днес се представи страхотно. Но мисля, че ако бяхме на моя територия, нещата нямаше да се развият…

— Къде е тя?

Карч все така се усмихваше. Моментът го изпълваше с наслада. Владееше положението и нямаше да позволи да му се изплъзне от ръцете.

— При мен е, и е добре. И няма да й се случи нищо лошо, ако правиш точно каквото ти кажа. Ясно ли ти е?

— Чуй ме, Карч. Ако това момиченце пострада по какъвто и да е начин… ако дори само си одраска коляното, ще ти стъжня живота. Ясно ли ти е?

Известно време Джак не отговори. Свали няколко сантиметра прозореца, извади цигара и я запали със запалката на колата.

— Чуваш ли ме, Карч?

— А, чувам те. Просто си мисля за иронията. Искам да кажа, поне на мен ми се струва, че е ирония — никога не съм бил много добър по литература. Ирония ли е, когато някой се кани да отвлече дете и се жалва, че някой друг го е направил преди него? Това ли е ирония?

Зачака отговор, но Каси мълчеше. Джак се усмихна още по-широко. Знаеше, че я е пронизал право в сърцето. И най-доброто средство за това винаги бе истината.

— Я ми кажи, Каси Блак, защо живееше в Лос Анджелис? Коли ли продаваше, или държеше под око момичето? И с кого щеше да идеш на Таити, след като Макс вече не може да пътува?

Отново мълчание.

— Предполагам, че съм те изпреварил само с половин-един час. Така че си спести възмущението. На мен не ми минават тия.

Стори му се, че я чува да плаче, но не бе сигурен. Изпитваше някаква странна близост с нея. Може би защото беше наясно с плана й, с тайната й мечта. Бе прекрасно да знае онова, заради което живее друго човешко същество.

— Така — тихо каза той. — Известно ми е всичко за теб и намеренията ти. Държала си под око момичето и си чакала да изтече срокът на условното ти освобождаване — колко беше, около година, нали? После си щяла да я отвлечеш и да заминеш за рая — за Таити, мястото, където двамата с Макс преди много време сте прекарали чудни мигове. Между другото, при мен има нещо твое-нямам предвид детето.

Карч задържа телефона между ухото и рамото си и взе паспортите от дясната седалка. Отвори единия и погледна снимката на жената, с която разговаряше.

— Джейн и Джоди Дейвис — рече той. — Колко мило. Онзи, който ги е направил, е свършил страхотна работа. Жалко, че нямаше възможност да ги използваш.

— Копеле гадно — каза през зъби Каси.

Джак не й обърна внимание и продължи да забива стрелите си.

— Предполагам, че когато си видяла оная табела „Продава се“, си разбрала, че имаш проблем. Джоди ми каза, че след месец семейството й се местело в Палиж, както го нарича тя. Басирам се, че това те е потресло и те е накарало да побързаш. Поискала си от Лио да ти намери работа. И той пак те е пратил в „Клеопатра“. Това е.

— Какво искаш, Карч? Парите са у мен. Да поговорим за тях и да свършваме.

— Къде си?

— В Лос Анджелис, ти къде мислиш?

— Лошо. Това означава, че си получила съобщението ми, когато за Кибъл вече е било твърде късно. Жалко. Управлението за условно освобождаване ще трябва да запълва огромна празнина.

Карч се засмя и се престрои в страничното платно, за да завие по „Тропикана“. Щеше да стигне в „Клеопатра“ след десет минути.

— Ти си луд, Карч, съзнаваш ли го? Телма Кибъл не ти е направила нищо лошо.

— Ще ти кажа нещо, миличка. Половината от хората, които съм очистил, не са ми направили нищо лошо. Нито пък Джоди Шоу — или би трябвало да кажа Джоди Дейвис? Изобщо не ми пука, ясно ли ти е?

— Ти си психопат.

— Точно така. Та ето какво ще направиш. Внимателно ли ме слушаш? Донеси парите във Вегас колкото можеш по-бързо. Не ме интересува дали ще дойдеш със самолет, или с кола, стига да се върнеш в „Клеопатра“ до полунощ. Да се върнеш на местопрестъплението.

Той погледна часовника на таблото.

— Сега е четири. Имаш достатъчно време. Когато пристигнеш, ми позвъни и ще пратя някой да те доведе горе при мен.

— Карч, ти…

— Млъквай! Не съм свършил. Най-добре да ми се обадиш до полунощ, иначе семейство Шоу пак ще трябва да ходят в „Хай Дезърт“, за да видят дали някоя друга затворничка, дето е надула корема, не иска да разкара копелето си.

— Аз не исках да я давам!

Джак отдръпна телефона от ухото си.