Майкъл Конъли - Блудна луна

Той взе дистанционното управление и включи телевизора. После й подаде управлението и тръгна да излиза. На прага спря, върна се, извади кабела на телефона и взе апарата със себе си. Джоди мълчаливо го следеше. И точно когато той затваряше вратата, извика:

— И кока-кола.

Джак се зачуди дали е достатъчно голяма, за да й позволяват да пие кола. Всъщност нямаше значение.

— Добре, ще поръчам и кола.

Карч уви телефонния кабел около бравите на двукрилата врата. Съмняваше се, че детето ще се опита да избяга, но трябваше да вземе всички предпазни мерки. После отиде при малкото бюро и набра номера на Грималди. Директорът отговори незабавно.

— Пристигнал си.

— Изключи ли камерите в асансьорите?

— И в гаража. Точно както искаше. Рутинна поддръжка. Ако не си минал през казиното, всичко е наред.

— Добре. Ами стълбището?

— Имам хора навсякъде. Тя няма карта, защото Мартин е взел своята. Така че не може да се качи с асансьор. Само по стълбището. Искаш ли да пратя някого в коридора на двайсетия етаж?

— Не.

— Сигурен ли си, че ще дойде с парите? Само заради хлапето?

— Ще дойде, Винсънт. Гарантирам ти го.

— Гарантираш го с живота си, Джак. Разбираш ли?

Карч не отговори. Грималди се опитваше да си вдъхне увереност, но за това бе прекалено късно. Джак продължаваше да владее положението.

— Тя казва, че не е очистила Идалго.

— Кой го казва?

— Каси Блак.

— Глупости. Какво друго да каже? Че нещата са се объркали и съм го гръмнал аз ли?

Карч се замисли, после каза:

— Добре. Може би си прав.

— Разбира се, че съм прав. Значи при теб всичко е готово, така ли?

— Да… А, момент. Обади се да ми пратят пържола. Алангле. И…

Той погледна към вратите на спалнята. Оттам се носеше тих звук на анимационна престрелка.

— Какво?

— Дали имат спагети?

— Спагети?!

— Децата ги обичат.

— Не, Джак, тук няма спагети. Хотелът е четири звезди.

— Значи да изберат нещо подобно. И две коли без лед. Да почукат на вратата и да оставят всичко отпред. Кажи им, че сметката е уредена. Никой не трябва да ме вижда Винсънт. Разбираш ли?

— Напълно. Нещо друго?

— Не. Всичко ще свърши до полунощ, Винсънт. Ще имаш парите. Онези от Маями ще получат „Клеопатра“, ти ще командваш парада, а чикагците до го духат.

— Ще съм ти много признателен, Джак.

— Да бе.

Той затвори, после извади от джоба си клетъчния телефон и провери съобщенията си. Имаше две нови обаждания, свързани с изчезнали хора, но нищо друго. Карч знаеше, че по един или друг начин краят на детективските му занимания скоро ще настъпи.

Докато прибираше телефона във вътрешния джоб на сакото си, усети, че вътре има нещо. Спомни си, че бе взел бележника на Лио Ренфроу. Извади го и го разтвори. Преди му бе хвърлил съвсем бегъл поглед. Надяваше се, че вътре ще има нещо за местонахождението на парите. Вместо това откри календари, запълнени с бележки за различни астрологически ситуации. Поразяваше се, че някои хора взимат жизненоважни решения на основата на разположението на звездите, слънцето и луната. Това беше тъпо и случилото се с Лио определено го доказваше.

Прелисти календара, за да види какво е записал Ренфроу за бъдещето, което не бе доживял да види. Когато стигна до особено подробна бележка, написана на днешната дата, се усмихна.

— Значи тази нощ имаме блудна луна — каза Карч. — От десет и десет до полунощ.

Помисли си, че във всичко това все пак може би има нещо вярно. В крайна сметка, тази нощ щеше да донесе на някого лош късмет. Остави бележника, изправи се, отиде до прозореца и дръпна завесите. Макс Фрилинг се беше хвърлил точно оттук.

Погледна към вратите на спалнята. Чу характерния вой на „Роуд Рънър“ и разбра, че койотът се е впуснал в преследване.

Каси анализираше всичко, което й бе казал Карч. Вече бе във Вегас, пак в гаража на „Фламинго“. Седеше с ръце на волана и гледаше стената. Веднъж беше споменал за местопрестъплението и на два пъти каза „тук горе“. Това означаваше, че я чака на двайсетия етаж. По-точно в стая 2014. Местопрестъплението.

Но после за пореден път премисли нещата и се зачуди дали намеците му не целят да я заблудят. Може би Карч знаеше, че го лъже и пътува точно след него. Може би знаеше, че ще се опита да спаси дъщеря си. Отхвърли последната вероятност. От негова гледна точка, той държеше всички карти, затова тя реши, че има предвид нещо друго и затова е избрал стая 2014 за срещата им и предполагаемата размяна на парите за момичето.