Майкъл Конъли - Блудна луна

Беше абсолютно сигурна, че размяна няма да има. Каквото и да бе намислил, Карч нямаше намерение да й позволи да напусне Лас Вегас с дъщеря си. Ако направете всичко, както искаше той, щеше да намери смъртта си. Карч не оставяше свидетели. Включително и едно невинно пет и половина годишно дете, случайно озовало се във въртопа на фаталните грешки на майка си.

След трийсет минути тя минаваше през казиното на „Клеопатра“ с нова широкопола шапка и решителна крачка. Носеше черен сак, също купен от магазин във „Фламинго“. Вътре имаше повече пари, отколкото в цялото казино. Там бяха и инструментите й, но без пистолет. Ако планът й успееше, нямаше да има нужда от оръжие. Ако й потрябваше оръжие, вече щеше да е загубила.

Трябваше да приеме, че стълбището се наблюдава. Нямаше друг начин да стигне горе без ключ. Затова се запъти право към асансьорите на „Юфрейтиз“ и натисна бутона.

Преди асансьорът да пристигне, във фоайето влязоха две двойки, а Каси искаше да се качи сама, така че изчака още няколко души, реши да рискува и влезе заедно с някакава жена, която носеше пластмасова чаша с монети от казиното. Изчака я да избере етажа си — за щастие се оказа шестият — и натисна бутона за деветнайсетия.

Докато пътуваха, тя си погледна часовника и видя, че е десет. Щом жената слезе, Каси натисна бутоните за седемнайсетия и осемнайсетия етаж. После си свали шапката и я преметна върху камерата в горния ъгъл.

Извади от задния си джоб шперцовете и ги захапа, преметна дръжките на сака през ръка и стъпи с един крак върху парапета, който минаваше покрай едната страна на асансьора. Притисна гръб към ъгъла и постави другия си крак върху задния парапет. После се зае да отключва капака на тавана.

Асансьорът спря на седемнайсетия етаж и вратите се отвориха. Каси погледна пустия коридор, без да спира да работи. Неудобната поза я затрудняваше. Вратите се затвориха и асансьорът продължи нагоре.

В момента, в който пристигна на осемнайсетия, ключалката изщрака и тя бутна капака и го отвори. И в същия момент в асансьора влезе някакъв мъж. Не можеше да му предложи правдоподобно обяснение. Вратите зад гърба му започнаха да се затварят, но той внезапно протегна ръка и ги спря.

— Май ще е по-добре да се кача на следващия — каза мъжът.

— Благодаря — отвърна Каси, все така захапала шперцовете.

Не знаеше какво друго да отговори. Вратите се затвориха. Тя прехвърли сака през широкия шейсетина сантиметра отвор, после се изтегли на ръце и се покатери върху покрива.

Асансьорът отново потегли нагоре. Тя бързо затвори капака и ключалката изщрака. Каси се изправи със сака в ръце и зачака. Когато асансьорът спря, тя скочи върху желязната греда, отделяща двете съседни шахти. След няколко секунди асансьорът започна да се спуска и я остави стъпила върху петнайсетсантиметрово парче метал на деветнайсет етажа над земята.

Вратите на коридора бяха на известно разстояние и с около метър и осемдесет по-нагоре. Каси бавно запристъпва по гредата към предната стена на шахтата, после се изкатери по стоманената поддържаща клетка на асансьора.

Щом стигна равнището на вратите, протегна ръка, хвана се за едната и стъпи с крак върху десетсантиметровия перваз. При прескачането сакът се плъзна по ръката й и щеше да падне долу, ако не го бе хванала за дръжката. Тежката от парите и инструментите чанта се удари в металните врати. Звукът високо отекна в шахтата. Каси се вцепени. Кънтежът трябваше да се е чул също толкова силно и навън в коридора.

Карч вдигна поглед от бележника на Лио Ренфроу. Някъде откъм коридора се беше разнесъл силен кънтеж. Той се изправи, извади „Зиг Зауъра“ от кобура и с другата си ръка бръкна в джоба си за заглушителя. После се отказа. Прибра оръжието и извади малката „Берета“.

Погледна през шпионката и видя, че коридорът е пуст. Помисли си дали да провери какво се е случило, или да се обади на Грималди. Реши, че е най-добре да не чака да пратят някого, взе електронната карта от масата в антрето и отвори вратата.

В коридора нямаше никого. Карч внимателно се вслуша. Чуваше се само приглушеният шум на асансьорите.

Каси здраво се държеше за вратата. Бе долепила ухо До пролуката между плоскостите. Беше й се сторило, че чува някой да се приближава, но след това не долови никакъв звук. Изтече минута и тя реши, че е време да Действа. Пусна едната си ръка и извади от задния си Джоб фенерчето. Включи го и го захапа между зъбите си. Насочи лъча към касата, откри лоста за пружините в горния ляв ъгъл и посегна към него. И в същия момент усети отдолу силна въздушна вълна. Асансьорът бързо се приближаваше към нея и заплашваше да я смачка. За стотна от секундата трябваше да реши дали да натисне лоста и да се опита да се измъкне през вратата, или да скочи върху покрива на кабината.