Майкъл Конъли - Блудна луна

— Добре, искам…

Каси долепи показалец до устните на момичето.

— Шепни, шепни, за да не ни чуе. Искаш ли да дойдеш с мен?

Детето беше схватливо и само кимна.

— Добре, тогава трябва да правиш каквото ти кажа, нали?

Джоди отново кимна.

Карч се чудеше дали сервитьорът нарочно е загрял толкова силно чиниите, защото е знаел, че няма да получи бакшиш. Извади ръце изпод студената вода и ги погледна. Палците и показалците му бяха зачервени.

— Скапаняци!

Искаше му се да слезе в хотелската кухня, да сграбчи виновника и да натисне главата му върху горещия котлон. За миг си го представи, после осъзна, че човекът, чиято глава натиска, е Винсънт Грималди. Карч се погледна в огледалото и се усмихна. Във фантазиите му имаше хляб за поне трима психоаналитици.

Върна се в спалнята. Момичето стоеше до отсрещния край на масата и надзърташе под покривката. Той бързо се приближи и осъзнал, че „Беретата“ е в антрето, бръкна под сакото си за „Зиг Зауъра“. Не искаше да го вади пред детето, ако не се налага.

— Какво гледаш?

— Нищо.

Джак я блъсна настрани и рязко дръпна покривката, готов да извади пистолета. Отдолу нямаше нищо.

— Търсиш къде да се скриеш, а?

— Не, просто гледам.

Карч взе една от салфетките и се върна при алуминиевия съд.

— Хайде да видим какво са ни донесли — каза той и вдигна капака. Вътре имаше все още цвъртяща пържола и картофено пюре. Месото бе сурово и кръвта се смесваше с горещото масло.

— Отврат — рече Джоди.

— Какво говориш? По дяволите, това е произведение на изкуството. Хайде сега да проверим какво има за теб.

Вдигна другия капак. Макарони с месо.

— Това не са спагети.

— Имаш право. Но това не би трябвало да те интересува, нали не си гладна?

Той отиде до леглото и смъкна калъфката на едната възглавница. Сгъна я на четири и я постави в отворената си длан. С помощта на салфетката избута горещата чиния върху калъфката и постави в джоба на ризата си единия комплект прибори.

— Знаеш ли, аз ще ям в другата стая и ще те оставя да си гледаш филмчетата. Ако щеш яж, не ми пука, хлапе. Така или иначе, не ми досаждай.

— Няма.

— Добре.

Карч остави чинията си на бюрото и се върна в спалнята за колата и солницата. После отново омота бравите на вратата с кабела и отиде да вземе „Беретата“ от масичката в антрето. След което насоли пържолата и започна да лапа големи, горещи парчета месо.

Каси се претърколи изпод леглото, долепи показалец до устните си, за да напомни на Джоди да пази тишина, и взе дистанционното управление на телевизора. Бавно усили звука, за да заглуши шепота им и другите шумове, които можеха да издадат. После заобиколи леглото, отиде при момиченцето и го прегърна. То се вдърви — нали нямаше представа коя е тя. Каси се отдръпна, постави длани на раменете й и клекна.

— Добре ли си, Джоди?

— Искам мама и татко.

Каси отдавна беше мислила за този момент. Не за конкретните обстоятелства, а за мига, в който ще е толкова близо до дъщеря си и ще трябва да се опита да й обясни.

— Джоди, аз… — започна тя, но не довърши. Реши, че ще е по-добре да го отложи за по-късно. Детето вече бе объркано и уплашено. — Джоди, казвам се Каси и ще те отведа оттук. Онзи човек направи ли ти нещо?

— Накара ме да…

Каси бързо долепи показалец до устните й, за да й напомни да шепне.

— Накара ме да вляза в колата му. Каза, че бил фокус-ник и че татко устройвал тук тържество за мама.

— Излъгал те е, Джоди. Аз ще те отведа оттук. Но трябва да сме много…

Чу шум откъм вратата и млъкна.

Карч размота кабела от бравите и отвори вратата на спалнята. Влезе и погледна момичето на леглото. Джоди криеше лицето си в шепи. Той плъзна очи по стаята и не забеляза нищо необичайно.

— Достатъчно високо ли ти е? — попита Джак.

— Какво?

— Казах, достатъчно висо…

Той замълча, когато видя, че детето се усмихва, разбрало шегата. Предупредително вдигна показалец и се приближи до завесите, дръпна ги и погледна. През атри-ума долу се виждаха оживените игрални маси.

— Кретени — рече Карч. — Никой не може да победи казиното.

— Какво? — попита Джоди.

Той се обърна и я погледна. После очите му се насочиха към количката и недокоснатата чиния с макарони.

— Казах, че е по-добре да си изядеш вечерята, хлапе. Няма да получиш друга.

— Ще вечерям, когато дойде татко.

— Както искаш.

Джак излезе, затвори вратата и този път реши, че няма нужда от кабела.

— Къде ще иде? — каза си той и се върна при пържолата си.