Майкъл Конъли - Блудна луна

— Момичето беше там — каза Джак.

— Естествено — отвърна мъжът със сака. — Ама сега го няма.

Той отиде при Грималди и широко разтвори двете дръжки, за да се види съдържанието на сака.

— Винсънт, това не…

Не довърши. Не знаеше какво да каже и виждаше, че вниманието на директора е насочено към парите, не към него. Грималди бръкна в чантата и потупа една от пачките, сякаш докосваше по рамото отдавна изгубен приятел. После кимна на главореза.

— Добре, Мартин.

Карч се вгледа в лицето на мъжа. Мартин? Спомни си видеозаписа. Идалго, който пътуваше в асансьора с охраната си. Мартин. Който трябваше да е мъртъв.

— Мартин? — попита той. Всичко му стана ясно.

— Ти си бил — каза Джак на Грималди. — Ти си го инсценирал.

И върна очи към Мартин, който държеше сака в дясната си ръка и вдигаше пистолета с лявата. Спомни си трупа на Идалго на леглото. И куршума в дясното око.

— И ти — рече той. — Ти си очистил Идалго.

Мартин гордо се усмихна. Карч се обърна към Грималди.

— А тя само е взела парите, които си искал да вземе.

Когато за втори път влезе заднишком в разклонението, Каси чу напрегнати гласове от дневната. Не изчака да разбере за какво говорят, а бързо запълзя напред и след десетина секунди видя светлината на фенерчето. Джоди още не беше преминала в главната шахта.

Когато се приближи, разбра причината — шахтата завършваше с метална решетка. Тя се пресегна покрай момичето и опипа краищата на пръчките, за да провери как са монтирани за стената. Бяха заварени. Не можеха да минат оттук.

— Какво… — понечи да попита Джоди, но Каси запуши устата й с ръка и й направи знак да пази тишина. — Какво ще правим? — прошепна детето.

Каси хвана една от пръчките, опря гръб в горната стена на шахтата и с всичка сила дръпна. Нищо. Тя поклати глава. Шефовете на хотела бяха монтирали решетки във вентилационните шахти, но не си бяха направили труда да заменят ключалките на вратите. Нямаше смисъл да хвърлят пари само за едното. Тъкмо затова това препятствие толкова я изненадваше и объркваше.

— Какво ще правим? — повтори Джоди.

Каси погледна невинното й личице, осветено от лъча на фенерчето, после отново насочи вниманието си към решетката. Хрумна й нещо.

— Джоди, ти можеш да се провреш.

— Ами ти?

— Не се безпокой за мен. Ще се измъкна по друг път и ще дойда да те взема.

— Не, искам с теб.

— Не може. Няма друг начин. Проври се и ме чакай.

Тя побутна детето към решетката. Джоди неохотно пропълзя в по-широката шахта и погледна назад.

— Браво — прошепна Каси. — Чакай ме тук. Ще дойда при теб веднага щом мога, но първо онези мъже трябва да се махнат от стаята.

— Кога ще дойдеш?

— Не зная, скъпа. Трябва да почакаш. Познаваш ли часовника?

— Разбира се, вече съм почти на шест.

Каси си свали часовника, подаде й го през решетките и й показа бутона за лампичката. После й остави клетъчния си телефон, като й обясни как да го отваря. Джоди каза, че баща й имал такъв, но не й позволявал да си играе с него.

— Ако не дойда да те взема до полунощ, отвори телефона и набери девет-едно-едно, номера на полицията. Кажи, че си в шахтата на последния етаж на „Клеопатра“. Запомни ли?

— Разбира се.

— Повтори ми къде си.

— В „Кле-о-па-тра“. На последния етаж.

— Браво. Сега тръгвам и ще изчакам онези мъже да излязат. След това ще дойда при теб. Ела насам.

Момиченцето се наведе към нея и Каси я целуна по челото през решетката. Отново усети аромата на косата й. Поколеба се за миг, после запълзя заднишком към разклонението, откъдето можеше да наблюдава какво става в апартамента.

Джоди й махна с ръка и Каси изпита предчувствието, че вижда дъщеря си за последен път. Тя също й махна и й прати въздушна целувка.

Когато видя, че Карч е разбрал замисъла му, Грималди широко се усмихна.

— Значи съм бил пионка, също като Лио и момичето-каза Джак.

— Пионка, която използвах блестящо — отвърна директорът.

— Ами онези от Чикаго — те имат ли нещо общо с играта?

— Тъкмо това му беше хубавото. Използвах и тях, а те изобщо не подозираха. Но аз знаех, че дори само споменаването на Фирмата ще накара кръвта ти да кипне. Лио Ренфроу дължеше пари на едни хора. Купих полицата му и пратих Ромеро и Лонго в Лос Анджелис. Казаха му, че са от Чикаго и че работят за Тони Турчело. Той се върза и направо се насра в гащите. После му предложиха възможност да се издължи, като обере Идалго. И Ренфроу захапа. Точно като теб, Джак.

Карч кимна.