Майкъл Конъли - Блудна луна

Височината му не надхвърляше метър и двайсет. Вътре имаше всевъзможни електрически кабели, водопроводни тръби и противопожарни системи. Но най-много място заемаха вентилационните и отоплителните шахти, които се разклоняваха към всяка от стаите на етажа. Главните бяха широки около метър и бяха достатъчно големи, за да може човек да пълзи в тях. Разклоненията бяха по-малки, но Каси от собствен опит знаеше, че може да се промъкне като държи ръцете си протегнати напред и се оттласква с крака. За Джоди щеше да е още по-лесно.

Планът й имаше сериозни недостатъци. Първият проблем, който я очакваше, бе свалянето на капака на вентилационната шахта в стаята на дъщеря й. Болтовете бяха завинтени откъм външната страна. Имаше намерение да огъне ребрата на капака с малкия лост в сака, да протегне ръка и да развие с отвертка болтовете. Знаеше, че ще е трудно и че ще отнеме време. Ако изпуснеше отвертката или дори някой от болтовете, щеше да вдигне шум, който щеше да доведе Карч право при нея.

Успехът й се основаваше на предположението, че Карч най-вероятно държи Джоди в спалнята, докато той е в дневната. Но ако грешеше и той не се отделяше от момичето, тя нямаше никакъв шанс.

Въпреки всичко това не се отчайваше. Постави плоскостта на окачения таван на мястото й, отново захапа фенерчето и плъзна лъча по главната вентилационна шахта, докато не откри нужното й разклонение. Запълзя натам, като внимаваше да разпределя тежестта си равномерно.

Каси започна да развива болтовете на скобата, която държеше двете части на шахтата. Като мярка за сигурност и осемте болта бяха запоени. Откакто беше стояла на същото място, бяха изтекли почти седем години, но тя все още си спомняше всичко и знаеше, че спойките са нови. Трябваше да напрегне всички сили, за да разбие първата, и й отне половин минута да свали болта. Не разполагаше с много време. Започна да изпада в паника.

Работеше по последния болт, когато чу иззвъняването на служебния асансьор. Остави френския ключ и бързо запълзя назад към плоскостта, през която се беше провряла. Отмести я мъничко и надникна. Вратата на асансьора се отвори и отвътре излезе сервитьор, който буташе пред себе си количка.

Когато влезе в помещението, той извади от вътрешния джоб на червеното си униформено сако бележник и провери номера на стаята. Каси се намираше на около метър над него и лесно можеше да го прочете.

„№ 2001

Да се остави в коридора.

В. Грималди“

Това отново потвърждаваше участието на Винсънт Грималди. И й даваше идея за нов план.

Почукването сепна Карч и го откъсна от мислите му.

— Румсървиз — разнесе се глас от коридора.

Той се завъртя и зачака, но не чу нищо повече. Взе „Беретата“ от бюрото и предпазливо се приближи до вратата. Преди да погледне през шпионката, долепи ухо до касата и се заслуша. Нищо.

Надникна през шпионката и видя количка за румсървиз с бяла покривка и прибори за двама. В средата имаше малка ваза с цветя. Коридорът беше пуст. Той продължи да наблюдава, в случай че сервитьорът чака в асансьорната ниша. Нямаше представа какви нареждания е дал Грималди и дали тъкмо те не са събудили любопитството на келнера.

След трийсет секунди отвори вратата, огледа се, после сведе очи към количката. Нямаше чинии. Джак повдигна краищата на покривката. На долния рафт видя алуминиев съд. Издърпа количката в стаята, заключи след себе си и я вкара в спалнята, като пътьом остави пистолета на масичката в антрето.

— Хайде, яж — каза Карч на момичето, след като доближи количката до леглото.

— Не съм гладна.

— Както искаш. Аз умирам от глад.

Той надигна покривката и отвори съда. Вътре имаше две чинии с алуминиеви капаци. Джак извади едната с две ръце — и се опари.

— Мамка му, гореща е!

Заразмахва ръце и погледна към детето, за да се увери, че то не намира нищо смешно в случилото се. Джоди просто го наблюдаваше малко уплашено. Той разбра защо.

— Зная, говоря мръсни приказки. Трябва да си намокря ръцете.

Веднага щом чу шума на течаща вода в банята, Каси изпълзя изпод другия край на количката, коленичи на пода до масата и бързо се огледа, за да види дали Карч не е оставил наблизо оръжие. Не забеляза нищо.

Тя се завъртя към Джоди и се наведе към леглото, като продължаваше да се вслушва. Вратата на банята бе открехната и тя виждаше част от гърба на Карч. Знаеше, че трябва да се скрие незабавно, щом водата спре.

— Джоди, тук съм, за да те отведа от този човек-бързо прошепна тя.