Майкъл Конъли - Блудна луна

— Мамо?

Каси неволно затаи дъх и се помъчи да сподави сълзите си. Отвори уста и се опита да отговори на първата дума, която й казваше дъщеря й. Но преди да успее да издаде звук, грубият смях на Карч изпълни купето.

— „Из устата на младенци“ 9 9 „Из устата на младенци и кърмачета…“ Псалтир 8, 3. — Б. пр. … — рече той. — В „Клеопатра“ до полунощ, Пепеляшке, иначе тиквата ти ще пострада.

Връзката прекъсна и Каси внезапно потъна в тишината на мрака. В тунела.

Помисли си дали отново да не му позвъни, но знаеше, че всичко вече е казано. Погледът й попадна върху надписа „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЛАС ВЕГАС“, покрай който минаваше. Бе излъгала Карч. Движеше се точно след него. Това й осигуряваше преднина — няколко часа за подготовка, — но нищо друго. Нямаше представа за какво ще се подготвя.

Момиченцето седеше на задната седалка и зяпаше зашеметяващите светлини на главната улица.

— Къде сме? — попита то. — Нали каза, че ще ме заведеш при татко?

Карч завъртя огледалото и погледна детето. Джоди не можеше да откъсне очи от неоните. Пъстрите отражения играеха по лицето й.

— Почти стигнахме — отвърна той. — Съвсем скоро ще си при татко.

И се усмихна, макар да знаеше, че тя не може да схване шегата му.

Зави към „Клеопатра“ и последва знаците към паркинга зад комплекса. Влезе в западния гараж, както беше казал на Грималди. Намери свободно място на четвъртия етаж и после двамата с момиченцето слязоха долу по стълбището. Карч вървеше бързо и почти влачеше Джоди след себе си.

Вратата на аварийния изход, който водеше към асансьорите на „Юфрейтиз“, бе оставена открехната. По този път щеше да избегне всички камери в казиното. Не можеше да си позволи да го заснемат с детето. Когато влязоха, дръпна вратата и тя се заключи.

Във фоайето Джоди Шоу спря и се помъчи да отскубне ръката си от неговата. Това му напомни за безпомощното теглене на риба, закачена на рибарска кукичка. Той погледна детето.

— Къде е татко?

— Отиваме при него. Искаш ли да натиснеш бутона?

— Не, вече съм почти шестгодишна. Не съм на три.

— Е, добре тогава.

Джак натисна копчето, после се огледа, за да се увери, че никой не им обръща внимание, зарови пръсти в сандъчето с пясък и извади електронната карта, която му беше оставил Грималди. Вратата се отвори и Карч дръпна момиченцето в асансьора. Щом се скриха вътре, той Пусна дланта на детето и погледна нагоре към камерата в ъгъла. Нямаше как да разбере дали е изключена, както бе поискал.

Виждаше, че детето е объркано. Още малко и щеше да се разплаче.

Джак приклекна до него и се усмихна.

— Не се страхувай, миличка. След няколко часа всичко ще свърши.

— Искам при мама и татко.

— Съвсем скоро ще си при тях. Обещавам ти. Хей, показах ли ти този номер?

Той бръкна в джоба си за цигарите, извади една и безупречно изпълни номера с вкарването през ухото и изкарването през устата. После я запали и издуха дима над главата й.

— Това е фокус. Зная го от моя баща.

Карч се изправи.

— Или поне от човека, който си мислеше, че ми е баща.

Вратите се отвориха. Той изведе момиченцето в коридора и се насочи към първата стая вдясно. Отвори я с картата и детето се втурна вътре.

— Татко!

Джоди се огледа, после изтича през отворената двукрила врата в спалнята. Джак заключи, хвърли картата върху масичката под огледалото в антрето и последва момичето. Джоди стоеше облегната на леглото.

— Къде е татко?

— Трябва малко да го почакаме.

Тя се завъртя и обвинително го погледна.

— Ти ми каза, че е тук.

— Не се безпокой. Ще дойде. Просто трябва да го почакаме. Ще се обадя по телефона и ще се опитам да го открия. А ти ще стоиш тук. Можеш да си легнеш и да поспиш или да погледаш телевизия. Както искаш. Има специален канал за анимация. Защо не го включиш?

Той кимна и се усмихна, но Джоди продължаваше да се мръщи. Търпението му се изчерпваше. Следващата му стъпка щеше да е да я завърже и да я остави със запушена уста в банята. Реши да опита още веднъж преди да прибегне до такива крайни мерки.

— Гладна ли си? Ще поръчам да ни донесат нещо. Мамка му, аз лично умирам от глад. Какво ще кажеш за една хубава сочна пържола?

— Отврат. И говориш мръсни приказки.

— Да, да. Добре, няма да поръчвам пържола. Какво ти се яде?

— Спагети.

— Спагети ли? Сигурна ли си? Тук има страхотни готвачи. Убедена ли си, че искаш спагети?

— Спагети.

— Добре, добре, спагети. Ти погледай телевизия, пък аз ще ида да поръчам спагетите.