Майкъл Конъли - Блудна луна

Шофьорът бъбреше на отвратителен английски нещо за произшествието, но Джак не го слушаше. Продължиха още няколко преки и завиха по „Уилкокс“. Карч му каза да спре пред един магазин за сувенири, плати му и слезе. Изчака колата да се отдалечи по „Сънсет“, после пресече улицата до паркирания си на улицата линкълн. На броните му бяха монтирани номера, които бе откраднал същата сутрин.

Преди да потегли, потърси „Селма“ на картата. Имаше късмет. Намираше се на по-малко от пет минути разстояние.

На отбивката пред къщата, в която според шофьорската й книжка живееше Каси Блак, нямаше паркирани автомобили. Улицата беше задънена и Карч реши да действа директно. Разбираше, че не е разумно да го прави денем, но трябваше да влезе, за да провери дали Каси е идвала. Спря в отбивката, натисна два пъти клаксона и зачака. Накрая угаси двигателя, слезе и се качи по стъпалата, като въртеше на пръст връзката с ключовете си — всъщност шперцове. Наведе се над ключалката, като се преструваше на човек, затрудняващ се да открие верния ключ. Нямаше представа дали го наблюдават, но изпълни ролята си според всички правила на изкуството.

Свърши за четирийсетина секунди. После натисна бравата и влезе.

— Хей, Каси? — високо извика Джак, за да успокои съмненията на съседите, които евентуално можеха да са го видели. — Идвай, чакам те!

Затвори вратата, извади пистолета, бързо завъртя заглушителя и се зае да претърсва къщата стая по стая.

Нямаше никого. Започна втори, по-бавен оглед, за да провери дали Каси се е връщала тук след бягството си от него. Макар и скромно мебелирано, жилището изглеждаше спретнато и подредено. Накрая се убеди, че не е идвала. Седна на дивана в дневната и се замисли какво би могло да означава това. Дали вече бе взела парите, или пък те изобщо не бяха у нея? Можеше ли да са били в дома на Лио Ренфроу и някак си да не ги е открил? Хрумна му още по-неприятна вероятност — Ренфроу наистина да ги е предал на своите чикагски познати.

Усети нещо твърдо под възглавницата, върху която седеше, стана и я вдигна. Отдолу имаше закачалка за дрехи, на която бяха заключени седем катинара. Това му напомни каква професионалистка бе Касиди Блак. И в този момент Джак разбра, че ще я преследва до края на света. Не заради Грималди и със сигурност не заради, онези, които дърпаха конците от Маями. Щеше да го направи заради самия себе си.

Остави закачалката на дивана и за трети път се зае да претърсва къщата.

Започна от спалнята. Познаваше хора, които спяха, заобиколени от най-скъпите си неща. В стаята имаше легло с балдахин, две нощни шкафчета, тоалетка и огледало. На стената висеше поставен в рамка плакат с пейзаж от Таити. Карч го позна — беше същият като онзи в кабинета й.

Той се приближи и се загледа в него, като се чудеше Дали е от значение за задачата му. Жената на плажа не приличаше на Касиди Блак. Накрая реши да остави това за по-късно, обърна се към по-близкото нощно шкафче и Издърпа горното чекмедже.

Вътре имаше купчина популярни списания за техника. Бяха оръфани и датираха отпреди няколко години. Въпреки това той ги прегледа за бележки или адреси. Не откри нищо, прибра ги и затвори чекмеджето.

В долното чекмедже намери само кедрови стърготини и сушен розмарин.

Преди да отвори чекмеджето на другото шкафче, изпита усещането, че този път ще извади късмет. Отгоре имаше нощна лампа и възглавницата от тази страна на леглото беше вдлъбната. Това бе нейната страна.

Той седна и остави пистолета до бедрото си. После с две ръце взе възглавницата и я поднесе към лицето си. Можеше да усети мириса й. Косата й. Нямаше опит в разпознаването на миризми, но му се стори, че долавя дъх на чаени листа, като от нова кутия с пликчета чай.

Чекмеджето беше пълно с лични вещи — бижута, ластици за коса и албуми. Имаше и фотоапарат с телеобектив и видеокамера. Най-отгоре имаше малка снимка, поставена в рамка. Карч я взе и я разгледа. На нея Касиди Блак седеше в скута на мъж с хавайска риза. Държеше чаша с розово-оранжева напитка. За малко да не я познае, защото на лицето й грееше весела усмивка.

Затова пък веднага позна мъжа. Никога нямаше да забрави това лице. Макс Фрилинг, човекът, завинаги променил живота му. Ако преди шест години в онази хотелска стая Фрилинг не бе взел такова решение, сега Джак нямаше да е тук. Понякога си мислеше, че би било по-добре и двамата да полетят през прозореца.

Той силно удари стъклото в ръба на леглото. Чу го да изпращява и го погледна. По лицето на Касиди Блак бяха плъзнали пукнатини. Карч хвърли снимката в кошчето за боклук до нощното шкафче.