Майкъл Конъли - Блудна луна

— Казах да спреш колата!

— Разбира се.

Джак рязко завъртя волана надясно и зави по някакъв черен път, който минаваше през борова горичка.

Когато се отдалечиха на около двеста метра от магистралата, той натисна спирачки. Каси полетя напред, после предпазният колан я върна обратно. Още не се беше възстановила от разтърсващото спиране, когато Карч се наведе към нея и притисна дългото тъмно дуло на пистолета си към лицето й.

— Сега ме слушай внимателно. Слушаш ли ме?

Беше я стиснал за брадичката и Каси не можеше да говори. Може само да кимне.

— Добре. В момента хората, за които работя, се интересуват от едно-единствено нещо. От парите. От нищо друго. Така че не повтаряй грешката на приятелчетата си Лио и Джърси.

Каси просто го гледаше над пистолета.

— Недей да мислиш — рече Карч. — Говори.

— Добре — отвърна тя. — Не ме убивай и ще ти кажа къде са.

— Ще направиш нещо повече, миличка. Ще ме заведеш при тях.

— Добре. Както…

Той я стисна за гърлото.

— Имаш само една възможност. Нали разбираш?

Каси кимна. Джак бавно я пусна, облегна се на седалката, после внезапно щракна с пръсти и протегна ръка към нея. Тя потръпна, но Карч посегна към ухото й.

— Преди да пристигнеш в магазина, влязох в офиса ти. Навсякъде имаше карти. Като че ли си търсила нещо. Това ли търсеше?

Той отдръпна ръка и сякаш извади нещо от ухото й. Беше асото купа.

— Фокус — усмихна се Джак.

И тогава я осени. Фокус. Карч. Спомни си репортажите във вестниците. Джак Карч.

Той прочете мислите й.

— Не ти хареса, а? Е, знам и други. След като се погрижим за работата, ще ти покажа истински фокус с изчезване.

Джак продължаваше да държи пистолета насочен към нея.

— Сега ще се наложи да поработим заедно, съгласна ли си? Включи на скорост.

Той натисна амбреажа. Каси превключи скоростния лост. Карч направи обратен завой и се насочи към „Мълхоланд“. Малко по-късно й каза да включи на втора и тя се подчини. Джак продължи да приказва, като че ли са на неделна разходка:

— Знаеш ли, цялата тази работа… свалям ти шапка. Струва ми се, че при други обстоятелства… двамата с теб бихме могли… не зная… да направим нещо.

Той свали ръката си от волана и посочи лоста.

— Виждаш ли, добре се справяме заедно.

Каси не отговори. Разбираше, че е психопат, способен искрено да ласкае жена, докато я държи под прицела на пистолета си. Трябваше да направи нещо, да промени положението. Знаеше, че Карч ще я убие. Тя щеше да е изчезналата от фокуса, който й бе обещал. Не можеше да не се усмихне на иронията. Би могло да се каже, че преди шест и половина години този човек вече я е убил.

— Какво е толкова смешно?

Каси го погледна. Беше забелязал усмивката й.

— Нищо. Обратите на живота навярно. И съвпаденията.

— Искаш да кажеш злата участ, лошият късмет, такива неща ли?

Тя небрежно отпусна длан между краката си. Карч видя това и още по-болезнено заби дулото на пистолета в ребрата й.

— Като блудната луна ли?

Каси рязко се завъртя, за да го погледне.

— Да, снощи Лио спомена нещо такова. После, когато претърсвах къщата, прочетох за блудната луна в една от книгите му. Той наистина е вярвал. Но накрая не му беше от никаква полза, нали? Накъде?

Вече се приближаваха към „Мълхоланд“. Каси реши, че няма да има по-благоприятна възможност, и дълбоко си пое дъх.

— Когато стигнеш там…

Тя вдигна длан, сякаш за да посочи, но после внезапно блъсна пистолета настрани, хвана волана с лявата си ръка и в същото време протегна дясната надолу, натисна ключа за въздушната възглавница, рязко завъртя кормилото надясно и заби поршето в дънера на един от боровете. Всичко стана толкова бързо, че Карч нямаше време да извика или да стреля.

Въздушната възглавница изскочи изпод волана и притисна Джак към облегалката.

Разтърсването замая и Каси, но тя знаеше, че трябва да бърза, и отчаяно изскочи навън и се втурна надолу по склона сред дърветата.

Карч бе зашеметен. Въздушната възглавница го удари по брадичката. Малкият експлозив, който я изхвърляше изпод волана, също опари лицето и шията му. Сблъсъкът изби оръжието от ръката му и то падна върху една от задните седалки. Когато възглавницата започна да спада, той се помъчи да скочи на крака, но коланът не му позволи. Джак бързо го откопча и застана на колене върху седалката. Огледа се и накрая зърна Каси Блак, която се отдалечаваше сред гората.

Инстинктивно разбра, че няма да успее да я настигне. Каси имаше преднина и навярно знаеше пътя.