Майкъл Конъли - Блудна луна

— Компютърната система е съвсем стандартна. Имате компактдискплейър, автоматични прозорци и покрив, двойна въздушна възглавница. А тук долу…

Каси посочи пред седалката между краката си. Ланкфорд погледна натам, но незабавно върна вниманието си към пътя.

— … имате място за въздушна възглавница от дясната страна — в случай че пътувате с малко дете. Имате ли деца, господин Ланкфорд?

— Наричайте ме Терил. Не, нямам деца. А вие? Каси не отговори веднага.

— Всъщност не.

Ланкфорд се усмихна.

— „Всъщност не“ ли? Мислех си, че жените могат да отговорят на този въпрос само с „да“ или „не“.

Тя не обърна внимание на забележката.

— Какво е мнението ви за колата… Терил?

— Върви много гладко. Гот е.

— Наистина. С какво си изкарвате прехраната?

Ланкфорд хвърли поглед към нея. Вятърът развяваше черната му коса.

— Би могло да се каже, че разрешавам различни проблеми — отвърна той. — Бизнесконсултант съм. Имам своя компания. Занимавам се с едно-друго. Всъщност съм фокусник. Карам проблемите на другите хора да изчезват. Защо питате?

— Просто съм любопитна. Тези коли са скъпи. Трябва да сте много добър в работата си.

— О, добър съм. И парите не са проблем. Плащам в брой. Всъщност, Каси, скоро очаквам да получа голяма сума. Съвсем скоро.

Тя го погледна и инстинктивно потръпна от страх. Ланкфорд натисна газта малко по-силно и поршето се понесе още по-бързо по завоите.

— Каси. Как е истинското ви име? Касандра ли?

— Касиди.

— Като Бъч Касиди 7 7 Героиня от филма „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ с Р. Редфорд и П. Нюмън. — Б. пр. ли? Да не би родителите ви да са любители на бандитски филми?

— Като Нийл Касиди 8 8 Приятел на Джак Керуак. Прочутото им пътуване из Америка лежи в основата на „По пътя“. — Б. пр. . Защото баща ми постоянно пътувал. Или поне така са ми казвали.

Ланкфорд се намръщи и натисна педала още по-силно.

— Наистина жалко.

— Не се оплаквам. Бихте ли намалили малко, господин Ланкфорд? Ако не възразявате, бих желала да се върна в магазина цяла.

Той не отговори веднага. Гумите изсвириха на поредния завой.

— Казах, бихте ли…

— Да — накрая отвърна Ланкфорд. — Искате да се върнете жива.

Нещо в гласа му й показа, че няма предвид вероятността от катастрофа. Каси пак го погледна и се отдръпна към вратата.

— Моля?

— Казах, че искате да се върнете жива, Касиди.

— Да. Ако обичате, спрете колата. Не знам какво си Мислите, че пра…

Ланкфорд натисна спирачката и рязко завъртя волана наляво. Поршето поднесе, завъртя се на сто и осемдесет градуса и спря. Ланкфорд погледна Каси, усмихна се, после превключи на първа и потегли в обратната посока.

— Какво правите, по дяволите? — извика Каси. — Спрете колата! Веднага спрете колата!

— Дойдох за парите.

Тя вдигна дясната си ръка и се хвана за страничната дръжка. Мислите й полетяха със същата скорост като поршето, докато се мъчеше да открие някакъв изход.

— Всъщност не се казвам Ланкфорд — продължи мъжът до нея. — Прочетох името в една книга, която снощи открих на лавицата у Лио Ренфроу. Нарича се „Убийци“ и ми се стори подходящо. Истинското ми име е Карч. Джак Карч. И дойдох за парите, Каси.

Сред ужаса, който изпитваше, внезапно проблесна спомен. „Джак Карч — помисли си тя. — Знам това име.“

Поршето бясно слаломираше по „Мълхоланд“ и постоянно пресичаше жълтата линия, разделяща двулентовия път. Двигателят ревеше и виеше на завоите. Каси се беше вкопчила с две ръце в дръжката, но скоростта я подхвърляше насам-натам.

— Искам парите, мамка му! — извика Джак.

Тя не му отговори. Не можеше да откъсне очи от пътя. Бе убедена, че ще полетят в пропастта.

— Мартин е мъртъв! Палц е мъртъв! Лио е мъртъв!

Каси се завъртя към него. Остра болка прониза сърцето й. Карч намали скоростта и шумът отслабна.

— Всички са мъртви — каза той. — Но не искам и ти да ги последваш, Каси Блак.

Той се усмихна и поклати глава.

— Всъщност ти се възхищавам. Свършила си страхотна работа. Но дойдох за парите и ти ще ми ги дадеш-Това ще уреди въпроса.

— Нямам представа за какво говориш — бавно и мрачно отвърна Каси. — Спри колата, моля те.

На лицето му се изписа искрено разочарование. Карч поклати глава.

— Цяла нощ бях у Лио. Прерових всичко. Открих адски много шампанско. Открих и куфарчето, което търсех. Но вътре нямаше нищо. Не успях да намеря и теб, докато призори не видях, че през цялото време си била пред очите ми. Мобифонът на Лио. Натиснах бутона за пренабиране и се свързах с магазина. Прослушах съобщението ти. „Тук е Каси Блак от «Холиуд Порше». Днес не съм на работа, но можете да се обърнете към Рей Моралес“ и така нататък. Недей да ме лъжеш. Това не ми харесва. Искам парите!