Майкъл Конъли - Блудна луна

Ако тя захапеше въдицата, щеше да й даде номера на Айвърсън, който щеше да импровизира. По-късно Карч щеше да измисли нещо с ченгето — или възнаграждение, или куршум. Но Кибъл не захапа.

— Даже някой да гарантира за вас, трябва да обясните защо сте проникнали незаконно в дома на заподозрян-каза тя.

— Не съм — отвърна Джак. — Предната врата зееше Широко отворена. Вижте, колата ми е отпред на отбивка-та. Щях ли да я паркирам там, ако имах намерение да влизам с взлом?

— Изглежда, имате отговори за всичко, господин Карч.

— Казвам ви истината. Може ли вече да престанете да се целите в мен с този пистолет? Мисля, че вече достатъчно доказах самоличността си и ви обясних какво правя тук. Искате ли да видите разрешителното ми?

Кибъл се поколеба, но после отпусна „Беретата“. Карч свали ръце и тя не възрази. Бе се надявал, че жената ще прибере оръжието си, но въпреки това остана доволен и реши да премине в настъпление.

— Сега мога ли да попитам вие какво правите тук?

Негърката сви внушителните си рамене.

— Върша си работата, господин Карч. Просто рутинна проверка на една от моите подопечни.

— Съвпадението ми се струва прекалено.

— Преди две седмици проведох с нея разговор, който ме обезпокои, и я включих в списъка си за посещения. Успях да стигна до нея едва днес.

— А защо идвате тук, вместо в службата й?

— Позвъних в магазина. Беше оставила съобщение, че няма да ходи на работа. Затова дойдох тук. Стига сте ме разпитвали, господин Карч. Аз ще задавам въпросите.

— Добре.

Той направи знак, че се предава.

— Споменахте, че ставало дума за убийство. Е, аз познавам Каси Блак по-добре от всички тук и веднага мога да ви кажа, че не е възможно да е замесена в това. В никакъв случай.

Карч си представи проснатия на хотелското легло труп на Идалго.

— Ще трябва да се разубедите, госпожо Кибъл. Доказателствата говорят сами. И в крайна сметка, спомнете си, че става дума за бивша затворничка, осъдена за убийство.

— Непредумишлено убийство. Обстоятелствата са ви известни. Според закона тя е виновна за смъртта на съучастника си, но когато е изхвърчал през прозореца, тя се е намирала двайсет етажа по-долу. Може да го е бутнал някой, но не е била Каси.

— Тя ли ви го каза? Че някой го е бутнал?

— Така смята.

— Това са глупости, но няма значение. Как е дошла тук?

— Прехвърлиха я от Невада, след като Рей Моралес я прие на работа в магазина. Подаде молба и я одобриха. Познавала Рей от Вегас. Той също е лежал в затвора, но после е поел по правия път. Искаше да й даде шанс. Навярно е искал и още нещо, но Каси никога не ми се е оплаквала.

Карч се беше досетил, че Моралес е бивш затворник, рогато го накара да легне на пода в магазина, той го прие с достойнство, каквото обикновените хора никога не проявяваха. Жената обаче не. Тя започна да хленчи и щеше да се разписка, ако не я беше застрелял веднага.

— Е, успяхте ли да се сближите с нея? — попита Джак. — Достатъчно, за да разберете какво кара кръвта й да кипва?

— Искате да кажете защо е започнала да обира комарджии във Вегас ли?

Той кимна.

— Ако питате мен, това е свързано с баща й. Пропаднал комарджия. Сигурно е смятала, че си го връща на казината или нещо подобно. Не зная.

— Аз не мисля така. Имате ли нещо против да седна? Не съм много добре с гърба.

Без да спира да говори, Карч протегна ръце зад гърба си, сякаш за да се раздвижи.

— Пенсионираха ме от полицията в Метро. Частична инвалидност. Строших си гръбнака, докато преследвах един наркопласьор. Сграбчи ме и ме хвърли по едно стълбище…

Всичко това бяха лъжи, част от фокуса. Докато приказваше, той бръкна с лявата си ръка в копринения джоб на пояса на панталона си и извади миниатюрния пистолет.

— Никога не съм виждал толкова силен човек…

Джак протегна ръце напред и ги сключи, като в същото време прехвърли оръжието в дясната си длан. После с пъшкане седна на леглото. Кибъл се намираше на окола метър и двайсет от него и все още държеше „Беретата“ си отстрани. Неговият „Зиг Зауър“ висеше за цевта от другата й ръка. Нямаше да има проблеми с нея, но първо искаше да получи още информация.

— Разкажете ми за детето й от Макс Фрилинг — рече той.

Тя го изгледа подозрително.

— Какво дете и какво общо има това с вашия обир в Лас Вегас?

Карч се усмихна и поклати глава.

— Тя не е дошла в Калифорния само защото някакъв тип й е предложил да продава коли, госпожо Кибъл. Дошла е, защото има дете от Макс и то е било тук.