Майкъл Конъли - Блудна луна

Джак извади от джоба на ризата си малко фенерче, насочи лъча през прозорчето на кутията и прочете надписа на плика. Беше пратен до Лио Ренфроу. Нямаше обратен адрес, само някакви инициали. Той се наведе по-близо и ги прочете. Оказаха се цифри: 773.

Тъй като в кутията вече имаше поща, Карч се замисли дали да не се откаже от плана си. Реши да продължи. Ако успееше, щеше да смути обекта.

Карч прибра ключовете си и отиде при гишето. Зад него двайсетинагодишен мъж пълнеше кашон със стиропорени топчета.

— Какво обичате? — без да вдига поглед, попита той.

Такова равнодушие винаги дразнеше Джак, но този път той се зарадва, защото не искаше служителят да му обърне внимание.

— Трябва ми плик.

— Колко голям?

— Обикновен.

— Номер десет?

Младежът остави кутията и отиде до стената, на която бяха закачени мостри с различни размери. Отдолу имаше лавици с пликове. Карч бързо откри номер десет.

— Да, този става.

— С изолация, без изолация?

— Хм, с изолация.

Служителят взе плика, върна се на гишето и му каза, че дължи петдесет и два цента плюс ДДС. Имаше висок писклив глас. Карч плати точно и отнесе плика на плота до вратата.

Като закри с гръб от огледалото какво прави, Джак бръкна в джоба на сакото си, извади асото купа от стая 2015 в „Клеопатра“, пъхна го в плика и го залепи.

После с най-дебелия маркер, който намери в пластмасовите чаши, го адресира до Лио Ренфроу и прибави адреса, получен от телефонната компания. С главни букви написа от двете страни „СПЕШНО!“.

На мястото, предвидено за обратен адрес, отбеляза „773“, а на гърба — номера на клетъчния телефон на Ренфроу.

Върна се на гишето и видя, че служителят залепва капака на кашона. Младежът отново не му обърна внимание. Този път дори не го попита какво жеЛас. Карч прочете името, написано на табелката на ризата му: „СТИВЪН“.

— Извинявай, Стив, имаш ли нещо против да го пуснеш в съответната кутия?

Младежът намусено остави лепенката, взе протегнатия му плик и го погледна така, като че ли се чудеше дали е в състояние да изпълни молбата. Най-после прецени, че може да се справи със задачата, и изчезна зад преградата, която навярно водеше към служебното помещение.

— И името ми е Стивън — извика той през рамо.

Джак се върна при кутия номер 520, видя през прозорчето, че неговият плик вече е върху първата пратка за Лио Ренфроу, и излезе преди младежът да се върне на гишето.

— Струва петдесет и два цента… — каза той. — И името ми е Стивън.

Продължи да го повтаря в линкълна, като имитираше пискливия глас и намусения тон на хлапака. Когато остана доволен от резултата, запали двигателя и потегли.

Не можеше да позвъни от външен телефон, защото щеше да се чува уличното движение. Десетина минути обикаля из Бърбанк в търсене на подходящ автомат. Накрая забеляза ресторант, наречен „Бобс Биг Бой“, и остави колата на задния паркинг до един контейнер за смет.

В ресторанта откри телефонен автомат в коридора, който водеше към тоалетните. Пусна монети и набра номера на Лио Ренфроу. Съзнаваше какъв риск поема. Въпреки че пощенската кутия очевидно бе на негово име, не можеше да е сигурен дали служителите имат телефона му.

На второто иззвъняване някой вдигна слушалката, но не каза нищо.

— Ало? — накрая рече Карч, като подражаваше на пискливия глас.

— Кой е там?

— Господин Ренфроу? Тук е Стивън от „Уорнър Поуст Енд Пак Ит“.

— Откъде имаш този номер?

— Написан е на плика.

— Какъв плик?

Карч се съсредоточи върху гласа си.

— Точно затова ви търся. Днес получихте плик. Пише „СПЕШНО“. Не знам, реших да ви съобщя. Скоро затваряме и си помислих да ви се обадя, в случай, нали разбирате, че очаквате…

— Има ли обратен адрес?

— Да… Всъщност не. Пише само седемстотин седемдесет и три.

— Добре. Благодаря. Само че направи ми една услуга, повече недей да ме търсиш тук.

Ренфроу затвори. Известно време Джак продължи да притиска слушалката към ухото си, сякаш му даваше възможност да вдигне пак и да му зададе още въпроси. Накрая реши, че планът му е успял. От разговора остана с впечатлението, че Ренфроу е предпазлив тип. Това означаваше, че му предстои дълга нощ.

Той отиде на бара в ресторанта и си поръча два хамбургера с кетчуп и две шварцкафета. Докато изпълняваха поръчката му, Карч излезе на паркинга и под прикритието на контейнера смени задния номер на линкълна с крадения. После обърна колата и направи същото с предния. Бормашината на Касиди Блак го улесни. Когато свършеше работата, щеше да я запази. Нея и още няколко неща.