Майкъл Конъли - Блудна луна

Не знаеше кой е заместникът му Турчело, но предполагаше, че за да е заел мястото му, трябва да е също толкова жесток.

— И сега забърка и мен — каза тя. — Благодаря ти, Лио. Благодаря ти за…

— Не, грешиш. Аз те предпазих. Те дори не знаят за теб. Заех се с работата и я организирах. Както ти казах по-рано, никой не познава другите участници. Не знаят за теб и никога няма да научат.

Обещанието му не я успокои. Тя скочи, отиде до ръба на басейна и се вгледа в спокойната чиста вода. Лявата й ръка безпомощно висеше отстрани.

— Какво ще правим, Лио? Ако съм те разбрала правилно, чикагската мафия ни е използвала, за да отмъкне подкупа, който онези кубинци от Маями са щели да дадат на някого, за да купят „Клеопатра“. Очертава се война и ние сме на бойното поле. Ясно ли ти е? Какво ще правим?

Той се изправи, приближи се до нея и я прегърна.

— Никой не знае за теб. Гарантирам ти го. Никой не знае за теб и няма да научи. Няма от какво да се страхуваш.

Каси се отскубна от него.

— Разбира се, че се страхувам, Лио. Кога най-после ще слезеш на земята?

Гневният й глас го накара да замълчи. Лио повдигна ръце в знак, че се предава, и замислено притисна юмрук към устните си. Тя закрачи покрай басейна.

— Какво знаеш за „Буена Суерте“? — след минута попита Каси.

— Нали ти казах, нищо. Но ще поразпитам някои хора.

Последва ново продължително мълчание. Накрая Лио сви рамене.

— Може би просто трябва да върнем парите и да кажем, че е станала грешка. Ще открием посредник, който ще…

— Ами онези от Чикаго? Онзи Турчело? Помисли. Не можем да го направим.

— Ще им кажа, че когато снощи си влязла в стаята, куфарчето го е нямало.

— И те веднага ще ти повярват. Особено след като техният човек сигурно ме е видял да излизам с него.

Лио се пльосна на стола си под чадъра. На лицето му се изписа примирено изражение. Двамата дълго не поглеждаха един към друг.

— Понякога се случва да откраднеш прекалено много — по-скоро на себе си рече Каси.

— Моля?

— Макс казваше, че понякога се случва да откраднеш прекалено много. Както направихме ние.

Той се замисли. Каси скръсти ръце на гърдите си, погледна право към него и заговори с решителен глас.

— Хайде да вземем парите. Всичите. Ще си ги разделим и ще избягаме. По милион и триста на човек. Това е повече от достатъчно. Да вървят по дяволите онези от Чикаго и Маями. Ще вземем всичко и ще избягаме.

Лио заклати глава още преди да е довършила изречението.

— В никакъв случай.

— Лио…

— Мамка му, в никакъв случай. Мислиш си, че можеш да избягаш от тези хора ли? Къде ще идеш? Посочи ми място, където си струва да живееш и да не могат да те открият. Няма такова. Ще те преследват до края на света, само за да си разчистят сметките.

— Ще рискувам. Нямам какво да губя.

— Аз пък имам! Последното нещо, което искам, е да прекарам остатъка от живота си, като всеки месец си сменям името и крия патлака си зад гърба всеки път, щом отварям скапаната врата.

Каси отиде до масата и приклекна до стола му, хвана се с две ръце за пластмасовата странична облегалка и го погледна в очите, но Лио се извърна.

— Не, Кас, не мога.

— Лио, можеш да вземеш два милиона, аз ще се задоволя с останалото. Пак ще е повече, отколкото ми трябва. Преди два дни си мислех, че ще имам късмет, ако изкарам няколко стотарки. Вземи двата милиона. Това ти е достатъчно, за да…

Той се изправи и отново застана до ръба на басейна. Каси опря чело на облегалката. Знаеше, че няма да успее да го убеди.

— Не става въпрос за парите — каза Лио. — Не чуваш ли какво ти говоря? Няма значение колко милиона са. Какво те засяга, щом няма да те има, за да ги харчиш? Преди известно време имаше един тип. Откриха го чак в Джуноу в Аляска и го изкормиха като сьомга. Предполагам, че за да държат положението под контрол, на всеки няколко години трябва да дават пример. Не искам да се превръщам в пример.

— Тогава какво ще правиш? Ще чакаш, докато някой дойде да те изкорми тук ли? Ако избягаме, поне ще имаме някакъв шанс.

Лио гледаше басейна. Машината безшумно пълзеше по дъното.

— Мамка му… — изруга той.

Нещо в гласа му привлече вниманието на Каси. Стори й се, че го е убедила.

— Два дни — без да откъсва очи от водата, каза Лио накрая. — Дай ми четирийсет и осем часа, за да видя какво мога да направя. Познавам някои хора в Маями. Ще се свържа с тях. И ще проверя положението във Вегас и Чикаго. Може би ще успея да намеря изход. Да, може да сключа сделка и дори да запазя нещо за нас.