Майкъл Конъли - Блудна луна

— Много добре, Джак. Знаеш ли какво, и аз имам нещо за геб. И ние открихме едно име.

Джак го погледна.

— Мартин ли е бил вътрешният човек?

Грималди кимна.

— Правеше се на две и половина, ама накрая пропя. Каза ни всичко друго освен името на момичето, защото не го знаеше. Така че с твоята информация вече всичко е ясно.

— А именно?

— Ударът е организиран от някакъв тип от Лос Анджелис на име Лио Ренфроу. Той се е свързал с Мартин и после възложил работата на момичето. Бил посредник в такива дела.

— Откъде е познавал Мартин?

— Не го е познавал.

— Тогава как е установил контакт с него?

— Не е сигурно. Оказа се, че Мартин е поддържал връзка с Чикаго. Преди няколко години в „Нугит“ бил ухо на Джоуи Маркс. Когато Бюрото очисти Маркс и хората му, Мартин напусна „Нугит“ и започна тук. Разбира се, навремето нямах представа за тези неща. Както и да е, той не познавал онзи Ренфроу. Но когато видял, че Идалго печели големи пари на масата за бакара и всяка вечер се прибира в стаята си с куфарче, заключено с белезници за китката му, съобщил в Чикаго и оттам го свързали с Ренфроу.

Карч почти не го слушаше. Споменаването за Чикаго, за участието на така наречената Фирма в удара, караше кръвта да кънти в ушите му. Ръцете му се свиха в юмруци.

— Хей, Джак, чуваш ли ме?

Карч кимна.

— Да.

— Виж, знам, че след случилото се с баща ти и прочее… просто исках да видиш всички карти, нали разбираш?

— Благодаря ти, Винсънт.

— Така че щом момичето и Ренфроу са от Лос Анджелис, парите са там. Трябва да отидеш и да ги вземеш преди да са ги пратили в Чикаго.

— Сигурно вече пътуват за там, Винсънт.

— Може би. Трябва да проверим.

Грималди си погледна часовника.

— Мисля, че все още имаме някакъв шанс. Изтекли са само шест часа и вече знаем всичко. Просто иди там и вземи парите.

— Имаш ли адреса на Лио Ренфроу?

Директорът поклати глава.

— Имаме номера на клетъчния му телефон. Мартин не знаеше нищо повече. Ще трябва да го откриеш на място. Ромеро го записа и ще ти го даде. Записа й името на един мой познат в Лос Анджелис. Ако се нуждаеш от някаква помощ — проследяване на телефонен номер или нещо друго — само му позвъни. Той има много връзки и с удоволствие ще ти услужи. Вземи самолета и най-късно в три ще си там…

— Няма да се кача на самолет, Винсънт. Никога не съм летял.

— Джак, времето е от изключително значение.

— Тогава накарай твоя човек в Лос Анджелис да се заеме с това. Ще отида с кола. Ще пристигна преди пет.

— Добре, става. По пътя можеш да спреш в пустинята 0 да ми свършиш една услуга.

Карч го погледна подозрително.

— Онзи дебелак и Мартин са в една количка за пране на товарната рампа.

— И просто си я оставил там?

— Пратих Лонго да я пази. Никой няма да припари до нея.

Джак поклати глава.

— Накарай Лонго и Ромеро да се погрижат за нея. Трябва да вървя, Винсънт.

Грималди насочи показалец към него.

— Добре, Джак, но този път искам да ме държиш в течение. Разбираш ли ме?

— Отлично.

— Тогава върви да вземеш парите, Джак.

Преди да излезе от балкона, Карч за последен път погледна към казиното. Харесваше му гледката оттук. Той кимна и отвори стъклената врата.

В дванайсет по обед Каси Блак натисна звънеца на Лио Ренфроу и едва не се преви надве, когато дори само това движение накара ръката й да се сгърчи от болка. Лио й отвори и тя бързо се шмугна вътре. Той огледа улицата и се завъртя към нея. Държеше пистолет.

— Имаме страхотен проблем, Лио — почна тя преди да забележи оръжието. — Оная работа беше… За какво ти е това?

— Не тук. Ела в офиса.

— Какво, пак ли онези глупости с Фен Шуй?

— Не. Джон Готи 6 6 Джон Джоузеф Готи (р. 1940) — известен американски мафиот. Б. пр. . На кой му пука? Хайде.

Той я поведе към кабинета си. Носеше бял халат и от косата му се стичаха капки. Каси предположи, че е плувал в басейна. Беше малко късно за това, но той сигурно имаше нужда от нещо подобно, за да се справи със стреса.

Когато влязоха в офиса, тя тръсна куфарчето върху бюрото.

— Боже Господи! Я по-спокойно. Побърках се да те чакам. Къде беше, мамка му?

— Лежах просната на пода в дневната.

Каси посочи куфарчето.

— Това гадно нещо се опита да ме убие с електрически ток.

— Какво?

— Има вграден зашеметител. Опитах се да го отворя и все едно че ме удари мълния. Три часа съм лежала в безсъзнание. Погледни.

Тя се наведе напред и с две ръце разтвори косата си. Видя се повърхностна рана и голяма цицина.