Майкъл Конъли - Блудна луна

Според властите натрупаните срещу Блак улики доказват, че тя е помагала на Фрилинг в обирите на комарджии в хотелските им стаи.“

Карч остави изрезката при другите, без да я дочете докрай. След самопризнанието на Касиди Блак процесът беше станал излишен и това му бе позволило да избегне даването на показания за случилото се в онази стая с Фрилинг. Осъждането й също му даде възможност да предяви претенции за наградата, макар че за да я получи, се наложи да съди Асоциацията на казината. След като плати хонорарите на адвоката и данъците, му останаха двайсет и шест хиляди долара и примката на Грималди на шията му.

„Всичко това ще се промени — каза си Карч. — Скоро. Съвсем скоро.“

Той внимателно сгъна изрезките и прибра папката. После затвори кутията с корнфлейкс и на излизане я остави в кухнята.

Докато минаваше през казиното в „Клеопатра“, Карч усети, че го наблюдават, и видя, че Винсънт Грималди го гледа от балкона. Директорът не му направи знак, че е ядосан и го чака. Джак извърна очи и се запъти към асансьорите, като леко ускори крачка.

Две минути по-късно го въведоха в кабинета на Грималди. Там стоеше едър мъж — командващият личната армия на Винсънт. Карч не се сещаше за името му, но си спомняше, че завършва на гласна. Роко, Франко или нещо подобно.

— Той ме чака — каза Карч.

— Да бе, цяла сутрин те търсим.

Джак почти не обърна внимание на множественото число и на снизходителното подсмихване на главореза, който му посочи вратата на балкона.

Докато заобикаляше бюрото, Карч забеляза, че отгоре му са пръснати инструменти и уреди: бормашина, фотоапарат „Полароид“, фенерче и тубичка лепило. Бормашината бе обвита в черен неопрен, зашит с рибарска корда.

— Намерихме всичко това във вентилационната шахта в стая…

— Две хиляди и петнайсет — прекъсна го Джак. — Зная. Казах му, че ще ги откриете там.

И отвърна на снизходителната му усмивка също толкова снизходително. После излезе на балкона и затвори вратата след себе си, като срещна очите на другия мъж през стъклото.

Грималди не се обърна да го посрещне. Държеше се за перилата, вперил очи в морето комарджии под себе си. Карч никога не беше идвал тук. Изпълнен с благоговение, той се огледа, после хвърли поглед назад и видя, че главорезът стои до стъклената врата и го наблюдава. Джак се приближи до Грималди.

— Здравей, Винсънт.

— Къде се губиш, Джак? Търсих те.

— Извинявай, Винсънт, бях зает.

— Какво, костюма ли си обличаше? Прическа ли си правеше?

— Ето ме, Винсънт. Какво искаш?

Грималди се обърна. Беше намръщен.

— Знаеш ли, чудя се дали не допуснах грешка, че ти възложих тая задача. На мен ми е припарило под гъза, а пък ти само си преобличаш костюмите. Може би трябваше да дам работата на Ромеро. Той е много добър.

Карч запази самообладание. Отлично разбираше, че Грималди само пуска пара.

— Както жеЛасш, Винсънт. Но си мислех, че си искаш парите.

— Искам ги, по дяволите!

Избухването на Грималди накара неколцина комарджии под тях да вдигнат поглед. Седяха на масата, върху която преди шест години беше паднал Макс Фрилинг.

Джак реши да престане да го дразни.

— Виж, Винсънт, работех по проблема. Имам напредък. Открих името на жената и зная къде е. Ако не ме беше повикал, вече щях да съм тръгнал след нея.

— Открил си името й, така ли?

— Да. — Карч кимна към масата под тях. — Нали си спомняш оная история с Макс Фрилинг? Дето скочи от двайсетия етаж?

— Разбира се.

— Е, нали тогава арестуваха едно момиче? Съучастничката му.

— Да. Май че и дадоха петнайсет години.

— От пет до петнайсет, Винсънт. Трябва да е била много примерна. Защото е излежала само пет и е излязла. Снощи е била тя.

— Глупости. Тя само му помагаше. Сутринта самият ти каза, че е бил професионалист, който е знаел точно какво прави, мамка му.

— Така е. И все пак е тя. Повярвай ми.

— Кажи ми как разбра.

През следващите десет минути Карч му обясни как се е добрал до Джърси Палц и какво е научил от него.

— Копеле — изруга Грималди. — Надявам се, че си му дал каквото заслужава.

— Не се безпокой за него.

Мрачното лице на директора се сбръчка в усмивка, разкриваща хубавите му бели зъби.

— Не ти викат Валето пика за нищо. Винаги имаш лопата в багажника си.

Карч не отговори, но като че ли спомни за нещо и потупа сакото си под джоба на гърдите си.

— Нося осемте бона, които му е платила за техниката. Само си приспаднах разходите. Ще ти ги оставя на бюрото.