Майкъл Конъли - Блудна луна

Джак внасяше петстотинте долара в банкова сметка, до която имаха достъп и двамата полицаи. Месечно го търсеха десетина души. Взимаше им по четиристотин долара на ден плюс разходите. Често откриваше изчезналия само за един час, като проследяваше кредитната му карта, но никога не обясняваше това на клиентите. Просто ги караше да прехвърлят парите в сметката му преди да им съобщи местонахождението на близкия им. Възприемаше го като съвсем друг вид фокус. Да контролираш положението със заблуда. Никога да не разкриваш картите си.

Кабинетът му представляваше храм на някогашния Лас Вегас. По стените висяха снимки на изпълнители от петдесетте и шейсетте години. Имаше много фотографии на Франк, Дийн и Сами, на прочути танцьорки и поставени в рамки афиши на боксови мачове.

Пощенски картички представяха казина, които вече не съществуваха. Тук бе и колекцията му от чипове — по един от всяко казино, открито през петдесетте. На голяма снимка се виждаше „Сандс“ в момента на взривяването му, за да направи място на новия Лас Вегас. Много от фотографиите бяха с автографи и посвещения, но не на Джак Карч, а на „Удивителния Карч“ — неговия баща.

Централно място заемаше най-голямата рамка със снимка на огромен неонов надпис, който някога се беше издигал пред „Сандс“. Той гласеше:

Преди да започне работа, Джак дълго гледа снимката. Беше деветгодишен, когато видя името на баща си пред „Сандс“. Една вечер баща му го взе със себе си, за да гледа представлението иззад кулисите. Наблюдаваше как изпълнява фокус, наречен „Изкуството на пелерината“, когато някой го потупа по рамото. Той вдигна поглед. До него стоеше Франк Синатра. Това бе най-неизличимият спомен от детството му. Това, и случилото се с баща му няколко години по-късно в „Цирк, цирк“. Франк Синатра се престори, че си нанася удар под брадичката, и усмихнато попита дали и след неговото име има удивителен знак.

Карч извърна очи и провери телефонния секретар. Имаше три съобщения. Той върна записа и взе молив, готов да си води бележки. Първа го беше търсила жена на име Марион Рътър от Атланта. Искаше да го наеме да открие съпруга й Клайд, който не се прибрал вкъщи от среща на производителите на кухненски съдове в Лас Вегас. Много се страхувала и искала незабавно да започне издирването. Джак си записа името и номера й, но не й телефонира, защото в момента имаше друга работа.

Следващите две съобщения бяха от Винсънт Грималди. Гласът му звучеше сърдито. Нареждаше му веднага да му позвъни.

Карч изтри съобщенията и се облегна в кожения си стол. Загреба нова шепа корнфлейкс и докато дъвчеше, се загледа в двете пачки върху бюрото. От пустинята бе отишъл в апартамента на Палц, за да вземе парите от сейфа му. В едната пачка имаше осем хиляди в стодоларови банкноти, в другата — четири хиляди четиристотин и осемдесет в двайсетачки. Джак реши, че по-дебелата пачка принадлежи на Грималди. Като се приспаднеха разходите му, които до този момент възлизаха на петстотин и петдесет долара. Даже на шестстотин, заради бензина. Другата пачка щеше да задържи за себе си. Тя нямаше нищо общо с обира в „Клеопатра“. Очевидно това бяха личните спестявания на Палц.

Той прибра своите пари в едно от чекмеджетата на бюрото и го заключи. После взе фирмена фактура и вписа сумата 7400 долара, които щеше да върне на Грималди. Прибави и обяснение за разходите си, без да споменава името си. Когато свърши, уви пачката във фактурата и я пъхна в плик, който прибра във вътрешния джоб на сакото си.

Замисли се дали не би трябвало да вземе повече пари за предстоящото пътуване до Лос Анджелис. Накрая се отказа, изправи се и отиде до кантонерките под снимката от взривяването на „Сандс“. Отключи едно от чекмеджетата и започна да преглежда папките. Откри каквото търсеше и се върна на бюрото си.

Папката носеше надпис „ФРИЛИНГ, МАКС“. Джак я прелисти. Имаше няколко полицейски доклада, листове с ръкописни бележки, както и грижливо сгънати пожълтели изрезки от вестници. Той ги взе и прочете онази с най-едро заглавие. Беше от първа страница на „Лас Вегас Сън“ отпреди шест и половина години.

Дарлин Гънтър

Мъж, който според полицията е извършител на поредица от обири в хотелски стаи, скочи от прозореца на двайсетия етаж на хотел «Клеопатра», за да не бъде заловен.