Майкъл Конъли - Блудна луна

Спря пред стар, изоставен магазин. Прозорците и вратите отдавна зееха. Всички стени бяха изпъстрени с дупки от куршуми и графити, по пода се валяха кутии от бира и натрошено стъкло. Лъчите на утринното слънце се отразяваха в сребриста паяжина, която висеше на прага. Карч погледна вечнозеленото дърво на десетина метра от сградата. Беше го посадил тук преди много години, просто за да отбележи мястото. Винаги се изненадваше колко високо е пораснало в тази пустош.

Изключи двигателя и се обърна към пребледнелия като мъртвец Палц.

— Виж, човече, вече ти казах всичко, каквото знам за оная кучка. Няма нужда да…

— Слез от колата.

— Какво, тука ли?

— Да, слизай.

Джак вдигна пистолета и Палц се опита да отвори вратата. Беше заключена. Карч развеселено наблюдаваше пътника си, който дращеше с пръсти в опит да открие бутона. Накрая отключи и слезе. Джак го последва.

— Какво ще правиш?

Карч не обърна внимание на въпроса и се огледа.

— Това място… Идвам тук от години. От дете. Баща ми ме водеше тук нощем, за да гледаме звездите. През зимата сядахме на капака на доджа и се топлехме на двигателя.

Той се завъртя и впери очи към града.

— Божичко, татко можеше да разпознае казината само по цвета на неоните. „Сандс“, „Ривиера“, „Стардъст“… Тогава обичах Вегас. Сега е… боклук. Увеселителни паркове и всякакви идиотщини. Загубил е класата си. Да, управляваше го мафията, но имаше класа. Сега е просто…

Джак погледна Палц, като че ли едва сега го забелязваше.

— Колко ти плати?

— Нищо.

Карч направи крачка към него.

— Осем бона — извика Джърси. — Но те бяха за техниката. Не ми бутна нищо повече. Даде ми само осем хиляди и ме пусна.

На Джак му се струваше странно, че Каси Блак е освободила Палц и че дори му е платила, след като е убила Идалго. В хотелската стая трябваше да се е случило нещо и навярно имаше само един човек, който можеше да му каже какво.

— Къде са осемте бона?

— В сейфа вкъщи. Да вървим. Ще ти ги покажа. Ще ти ги дам.

Карч мрачно се усмихна.

— Да ти е споменавала какво е направила, след като те пусна?

— Не обели нито думичка. Просто ме развърза и слезе от буса. Намерих осемте бона на предната седалка заедно с ключовете.

— Ами куфарчето?

— Какво куфарче?

Карч се замисли за миг и реши да го остави. Съмняваше се, че Каси Блак е казала нещо на Палц. Сигурно бе разбрала, че има електронна защита, и дори не го беше отваряла.

Предполагаше, че няма какво повече да изтръгне от Джърси — освен навярно осемте бона в дома му.

— Ела насам — каза той и посочи капака на линкълна. — Остави си портфейла тук. И ключовете.

Палц се подчини, застанал пред автомобила, докато Карч стоеше от лявата му страна.

— Обрали сте неподходящи хора. А тя е застреляла неподходящ човек.

Джърси зяпна, но бързо възвърна самообладанието си.

— Не зная за какво… нищо не съм обирал. Аз…

— Помагал си и това те прави също толкова виновен. Ясно ли ти е?

За миг Палц затвори очи и отчаяно изхленчи:

— Съжалявам! Не знам. Моля те, остави ме да си събера мислите.

Карч огледа храсталаците наоколо. Очите му отново се спряха за момент върху вечнозеленото дърво. В тази пустош наистина имаше красота. Напомняше му за самия него.

— Знаеш ли защо дойдох тук?

— Да.

Джак едва не се засмя.

— Не, искам да кажа точно на това място.

— Не.

— Защото преди трийсет години, когато парцелираха района и започнаха да го разпродават на кретените, ни-велираха терена, така че да изглежда готов за строеж. Това беше част от измамата и имаше успех.

Палц кимна, сякаш намираше историята за интересна.

— Моят старец си купи парцел…

— Значи затова дойде тук, а? — с принудено спокоен глас попита Джърси.

Карч не му отговори.

— Трийсет години са много време. Земята пак е много твърда, но ако започнеш да копаеш, ще видиш, че отгоре има трийсетина сантиметра пясък, а отдолу започва пръст, твърда като камък. Хората си мислят, че е все едно да копаеш на плажа. Няма такова нещо. Земята под пясъка не е докосвана от милиони години. Скапаната лопата направо отскача от нея.

Той погледна Палц и продължи:

— Затова ми харесва тук. Не ме разбирай погрешно, работата пак си е тежка, но имаш трийсет сантиметра по-мека почва. Повече не ти и трябва.

Джак многозначително се усмихна. Както очакваше, Джърси побягна, заобиколи магазина и вечнозеленото дърво и се опита да се скрие зад тях. Карч се отдалечи от линкълна и спокойно се насочи вляво от сградата. В движение свали заглушителя, защото вече не му трябваше и щеше да се отрази на точността му. На стрелбището тренираше без заглушител.