Майкъл Конъли - Блудна луна

— Чакай бе — викна Джърси. — На работа съм! Никъде няма да ходя…

Опита се да отвори вратата, но не успя. Докато търсеше бутона за отключване, Карч натисна газта и потегли.

— Спокойно. Докато сме в движение, не можеш да отключиш. Предпазна мярка.

— По дяволите! — изруга Палц. — Къде отиваме?

— Имаме проблем, Джеръм — спокойно отвърна Джак. Той зави на юг по „Тропикана“. Планинският хребет се издигаше над небостъргачите пред тях.

— Глупости. Нямаме никакъв проблем. Не сме се чували от година.

— Джеръм Зандър Палц… Джърси. Кое име искаш да ти издялат на камъка?

— Какъв камък? Защо просто не…

— Камъкът, който ще поставят на скапания ти гроб.

Това най-после накара Палц да млъкне. Карч го погледна и кимна.

— Адски е сериозно, тъпако. Видели са буса ти. Снощи. Има го на запис.

Джърси разтърси глава, сякаш се мъчеше да се събуди от някакъв кошмар.

— Нямам представа за какво говориш. Къде отиваме?

— На някое спокойно място. Където ще можем да си поприказваме.

— Че ние не си приказваме, човече. Ти приказваш, а аз нямам представа за какво говориш.

Вече бяха напуснали промишлените райони на града и сградите постепенно оредяваха. Карч погледна Палц и забеляза, че е започнал да осъзнава положението. С всички ставаше така, щом разберяха, че наближават пустинята. Той взе пистолета и го сложи в скута си с дулото към Джърси.

— Мамка му! — възкликна Палц. — Оная гадна кучка!

Карч широко се усмихна.

— Коя е тя?

— Казва се Каси Блак — без колебание отвърна Джърси. — Мамка й, човече. Не съм се опитвал да я пазя.

Джак присви очи и се замисли. Името му звучеше смътно познато, но в момента не можеше да си спомни откъде.

— Преди шест години тя беше с Макс Фрилинг.

Карч го погледна невярващо.

— Няма лъжа, човече. Спомняш ли си я?

— Но нали я пратиха в „Хай Дезърт“?

— Да, само че са я пуснали. Каза, че живеела в Калифорния. В Лос Анджелис.

Джак си погледна часовника. От срещата му с Грималди в стая 2014 бяха минали три часа, а вече разполагаше с име и версия. Той раздвижи рамене и се наслади на възбудата, която се надигаше в гърдите му. После се върна към непосредствения проблем.

— Нали разбираш, Джеръм, мислех си, че имаме уговорка. Мислех си, че ще ме предупреждаваш всеки път, щом научиш нещо, свързано с „Клеопатра“. Известно ти е, че когато съм в офиса, проверявам телефонния секретар по два-три пъти на ден. Странно, не си спомням да съм получавал съобщения от теб.

— Виж, не знаех, че ще е в „Клеопатра“, пък и да знаех, нямаше как да ти се обадя. Мамка му, бях завързан, човече!

— Завързан ли?

— Да, отзад в буса.

През следващите десетина минути Палц му разказа своята версия за предишната нощ. Карч мълчаливо го слушаше и мислено си отбелязваше всички противоречия.

— Така че нали разбираш, не можех да те предупредя — обясни Джърси. — Щях да го направя, но тя ме остави отзад цяла нощ. Виж това, човече.

Той се завъртя и се наведе напред. Карч насочи пистолета към него и Палц вдигна ръце с длани напред. После посочи към ъгълчетата на устата си, по които имаше синини.

— Това е от скапаната лепенка. Казвам ти истината, човече.

— Седни си на мястото.

Джърси се отпусна назад. Известно време пътуваха в мълчание, докато Джак обмисляше разказа му.

— Не ми казваш всичко. Тя знаеше ли, че ти си ги издал предишния път?

— Не. Никой не знае, освен теб.

Карч кимна. Навремето нямаше съдебен процес, така че не се беше налагало да дава публични показания. Само пред ченгетата — а един от следователите бе Айвърсън.

— С кого работеше тя този път?

— Сама. Просто вчера се появи в службата и всичко започна оттам. Не видях никой друг.

И все пак разказът на Палц не му се струваше съвсем логичен.

— Не ми казваш всичко. Направил си й нещо. Да я обереш ли опита?

Джърси не отговори и Карч прие мълчанието му за потвърждение.

— Опитал си се. Видял си, че е сама, и си се опитал да я обереш. Само че тя е била готова и те е прецакала. Затова не е можела да те пусне, докато не свърши работата.

— Добре де, опитах. И какво от това?

Джак не обърна внимание на въпроса. Вече отдавна бяха напуснали границите на града. Тук му харесваше, особено пролетно време, преди да стане много горещо.

— С какво се занимава в Лос Анджелис? — попита той.

— Нямам представа. Виж, къде отиваме? Казах ти всичко.

Карч зави наляво по един необозначен път. Знаеше, че се нарича Садъл Ранч Роуд и че е част от отдавна проектиран, но все още непостроен жилищен район. Колкото и бързо да се развиваше, градът изоставаше с десетина години. Надяваше се, че когато издигнат къщите, вече няма да е тук.