Майкъл Конъли - Блудна луна

Щеше да извади другата монета от обувката си, когато имаше време да седне някъде.

Час и половина по-късно Карч стоеше пред оградения служебен паркинг на „Хутън Лайтинг & Съплайс“ с клетъчен телефон в ръка. Точно от отсрещната страна на оградата беше синият бус, напуснал гаража на „Фламинго“ преди шест часа. Само че сега на задната броня имаше регистрационен номер. Джак нетърпеливо се разхождаше на-сам-натам и чакаше да му позвънят. Наближаваше целта си. Парите. Жената. Той отметна глава и това като че ли подсили възбудата му.

Телефонът иззвъня и Джак незабавно натисна бутона с палец.

— Карч слуша.

— Тук е Айви. Открих го.

Айвърсън, детектив в участъка в Метро, проверяваше автомобилните номера за Карч срещу петдесет долара. Вършеше и други неща на различна цена, като използваше властта на служебната си карта, за да си осигури допълнителен доход. Джак винаги внимаваше с исканията си, дори при съвсем законни случаи. Годините го бяха научили да се отнася към всички ченгета от Метро — и най-вече към Айвърсън — със същата предпазливост и дистанцираност, с каквито и към проститутките, хората от заложните къщи и измамниците в казината.

Карч наклони глава и задържа телефона между рамото и ухото си, докато извади бележник и химикалка.

— Казвай.

— Регистриран е на името на Джеръм Зандър Палц, четирийсет и седем годишен. Адресът е Мишън Стрийт триста и дванайсет. В северен Лас Вегас. Проверих и досието му. Чист е. Между другото, последната услуга е безплатна.

Карч записа само името. Познаваше Джеръм Палц. Или поне бе почти сигурен, че го познава. Работеше на щанда в „Хутън“.

— Хей, шефе, чуваш ли ме?

Джак се откъсна от мислите си.

— Да. Благодаря ти, Айви. Това изяснява много важен за мен въпрос.

— Наистина ли? Какъв?

— А, просто нещо, по което работя. Става дума за наблюдение пред строителен обект. „Вънишън“. Бусът се появи на няколко пъти и ми се стори нещо подозрителен. Но Палц е в списъка на доставчиците. Работи в „Хутън Лайтинг & Съплайс“, а те монтират камерите. Така че мога да го задраскам.

— Какво има там, обир ли?

— Да, на строителни материали. Бусът на този Палц не е обозначен, затова реших да го проверя.

— И сега започваш пак отначало, а?

Айвърсън сигурно се подсмихваше от отсрещния край на връзката.

— Да. Но ти благодаря, приятел. Спестяваш ми време.

— До чуване.

Карч затвори и погледна през оградата към синия бус. Опитваше се да обмисли следващия си ход. Следата, водеща към Палц, променяше нещата.

Накрая се свърза със „справки“ и поиска номера на „Хутън Лайтинг & Съплайс“. Набра го и попита за Джърси Палц, който отговори след половин минута.

— Джеръм Палц.

Мълчание.

— Да, кой е…

— Джърси Палц?

— Кой е там?

— Джак Карч.

— Аха. Какво му е на името Джеръм? Никой никога…

— Така се казваш, нали? Джеръм Зандър Палц. Оттам идва „Джърси“.

— Да, така е, но никой никога…

— Искам да излезеш навън. Веднага.

— За какво става дума?

— Веднага излез навън. Чакам те. Мини през служебния паркинг. Колата ми е на тротоара. Точно до твоя бус, само че от отсрещната страна.

— Обясни ми какво става. Не…

— Ще ти обясня, когато дойдеш. Хайде. Навярно все още мога да ти помогна, но трябва да ми съдействаш и да излезеш веднага.

И преди Палц да успее да отговори, Карч затвори телефона. После отиде при автомобила си и седна вътре. Беше черен линкълн стар модел с голям багажник. Харесваше му, но харчеше много и често го взимаха за шофьор на лимузина. Той завъртя огледалото така, че да може да наблюдава изхода на трийсетина метра зад него. Разтвори сакото си и извади от кобура деветмилиметровия „Зиг Зауър“. После бръкна под седалката и заопипва пружините, докато не намери залепения там заглушител. Издърпа го, монтира го на пистолета и го остави между седалката и вратата.

След пет минути видя в огледалото Джърси Палц, който се приближаваше към линкълна. Пушеше току-що запалена цигара и крачеше решително, дори сърдито. Карч се усмихна. Предстоеше му малко забавление.

Палц отвори дясната врата и седна до него. Дъхът му миришеше на лук.

— Най-добре да е нещо сериозно, по дяволите. Нямам никакво време.

— Надявам се — погледна го студено Джак.

После замълча. Палц изчака няколко секунди и избухна:

— Е, какво искаш, мамка му?

— Не зная. Ти какво искаш? Нали ме повика?

— Стига глупости. Току-що ми позвъни и…

Карч се заля в смях, което смути Палц, а в следващия момент завъртя ключа и запали двигателя, бързо превключи на скорост и хвърли поглед през лявото си рамо-канеше се да излезе на улицата. В същото време натисна бутона за автоматично заключване на вратите.