Майкъл Конъли - Блудна луна

Щом седна в линкълна, Карч извади лаптопа от куфарчето си, вдигна антената и стартира програмата. С помощта на приемника и току-що инсталираните под колата на Ренфроу устройства щеше да е в състояние да следи тойотата. Предавателят излъчваше сигнал, който се получаваше от сателит, издигнат на четирийсет и пет километра в небето. Оттам данните за точното местоположение на колата се пращаха по клетъчна връзка до модема в компютъра му. Програмата му даваше възможност да наблюдава движението на обекта по картата на екрана или да качва записана информация за определен период.

Джак първо искаше да провери връзката. За всеки случай беше запомнил регистрационния номер и можеше да открие автомобила на сутринта.

Набра кода и честотата на предавателя и зачака. По челото му избиха капки пот. Накрая на екрана започнаха да се появяват очертанията на картата. След улиците се изписаха думите „Регионална карта на Лос Анджелис“. Мигаща червена звездичка обозначаваше тойотата. Легендата най-отдолу показваше местонахождението.

РИВЪРСАЙД ДРАЙВ: 23:14:06

Карч се усмихна. Беше успял. Щеше да проследи Ренфроу право до съкровището. Поне се надяваше.

— Чудесно — високо каза той.

Реши засега да не наблюдава движението на тойотата в реално време. Смяташе, че Лио Ренфроу е отворил плика или в пощата, или в колата си. И в двата случая асото купа щеше да го смути и уплаши. Като имаше предвид двете му обиколки преди накрая да спре пред „Уорнър Поуст Енд Пак Ит“, предполагаше, че Ренфроу ще се опита да заблуди евентуалната си опашка. Той отвори файл за запис на данните от предавателя, затвори програмата и прибра приемника в куфарчето.

В момента, в който разкопчаваше ципа на гащеризона си и смъкваше прозореца, за да подиша малко чист въздух, чу от отсрещния край на паркинга пронизителен женски писък. Погледна натам, но не видя нищо. Слезе от колата, лапна една цигара и я запали. И тъкмо се канеше пак да седне в линкълна, когато чу нов вик и забеляза движение от другата страна на паркирано недалеч БМВ.

Не носеше „Зиг Зауъра“ — преди да си облече гащеризона го беше оставил под предната седалка. Вместо да се върне за него, той свали горнището на гащеризона, бръкна зад гърба си и извади малкия пистолет от скрития джоб на панталона си. После завърза ръкавите на гащеризона на кръста си и тръгна да провери какво става.

Като криеше миниатюрното оръжие в шепата си, Карч небрежно закрачи покрай редицата автомобили, стигна до БМВ-то и чу хлипане. Зад колата видя младеж и момиче. Младежът бе затиснал момичето върху предния капак и го целуваше по шията. То въртеше глава и се мъчеше да се отскубне.

— Наред ли е всичко? — извика Джак.

Младежът погледна през рамо и изсумтя:

— Да. Що не се разкараш?

Карч се приближи. Младежът се изправи, обърна се към него и застана разкрачен, с разперени ръце.

— Остави я на мира — каза Джак. — Като гледам, не те иска.

— Що не се гръмнеш? Нищо й няма. Просто си пада по викането, това е.

— Не. Може би просто на теб ти харесва да я принуждаваш да вика. Сигурно така се чувстваш господар на положението.

Младежът внезапно се хвърли напред, точно както очакваше Карч. Подобно на опитен тореадор, той бързо отстъпи встрани и с две ръце пренасочи инерцията на противника си към паркирания в съседство микробус. Младежът се заби с глава във вратата му и огъна ламарината. Докато се изправяше и завърташе, Карч притисна пистолета под брадичката му.

— Усещаш ли го? Струва ти се малък, нали? Двайсет и пети калибър е. Детска играчка, освен от такова разстояние. Ако дръпна спусъка, куршумът ще попадне в мозъка ти и няма да му стигне сила да излезе. Ще отскочи вътре няколко пъти и ще направи всичко в черепа ти на каша. Сигурно няма да те убие, но ще носиш лигавник и ще те бутат в инвалидна количка до края на жи…

— Пусни го — каза зад гърба му момичето. — Нищо не ми е направил.

Карч допусна грешката да не погледне към нея.

— Млъкни и се махай. Този тип…

Тя го хвана изотзад и Джак грубо я блъсна с лявата си ръка, като продължаваше да притиска пистолета под брадичката на младежа. Чу я да се удря в БМВ-то и да се свлича на земята.

— Джони! — изпищя момичето.

— Видя ли к’во направи? — извика Джони. — Виж к’во й направи. Ще ми се правиш на голям рицар, копеле гадно!

Карч го пусна и заотстъпва назад, така че да може да наблюдава едновременно и двамата. Момичето седеше на паважа. Изглеждаше замаяно. Джони се втурна към нея и тя го прегърна, после се разплака.