Майкъл Конъли - Блудна луна

Върна се в дневната. Грималди стоеше по средата със скръстени ръце. Джак се зачуди какво да каже, за да го измъчи още мъничко, но изведнъж забеляза нещо под масата до завесите, коленичи и се пъхна отдолу.

— Какво има, Джак?

— Не зная.

Карч протегна ръка и повдигна завесата. На пода лежеше карта за игра. Асо купа. Погледна я и се замисли. Двете срещуположни ъгълчета бяха косо прерязани-знак, че е от сувенирна колода, купена от казино. След като картите се използваха известно време, ъгълчетата им се прерязваха и колодите се продаваха в магазините за сувенири. Прерязването се правеше като предпазна мярка в случай, че някой се опита да подхвърли такава карта на маса в казиното.

— Какво е това? — попита иззад него Грималди.

— Карта. Асо купа.

Внезапно си спомни думите на своя старец за асото купа. Наричаше го „карта на парите“. „Следвай картата на парите“ — казваше той.

— Асо купа ли? — рече Грималди. — Какво прави тук?

Карч не отговори, а посегна към картата и я взе с два пръста. После изпълзя изпод масата, разгледа я и видя, че на гърба има две розови фламинго с преплетени шии, образуващи очертание на сърце.

— От „Фламинго“ е.

— Какво означава това?

Карч сви рамене.

— Може би нищо. Но нашият човек трябва доста да е почакал тук. Навярно е редил пасианси, за да убие времето.

— Е, след като е изпуснал асото купа на пода, няма начин да е спечелил.

— Много проницателно, Винсънт.

— Виж, Джак — избухна Грималди, — ще ми помогнеш ли, или ще измисляш каламбури и ще ме правиш на глупак? Защото ако намеренията ти са такива, ще потърся някой друг да свърши работата, без да ме тормози така.

— Винсънт, ти ме повика, защото знаеш, че никой не може да разреши този случай по-добре от мен — спокойно отговори Карч.

— Тогава престани да дрънкаш и го разреши. Времето тече.

Върнаха се в апартамента на жертвата и пак го огледаха, после започнаха да обсъждат възможностите. Грималди каза, че хората от Маями не ги интересувало какво се е случило с куриера, така че въпросът оставал открит. Можели да излязат от стаята и да оставят камериерката да открие трупа. Или да докарат количка за мръсно бельо, да натоварят мъртвеца и да го спуснат със сервизния асансьор до служебния вход, където да ги чака кола. Всички следи от престоя на куриера в хотела можели да бъдат изтрити от компютрите и записите и нямало проблем през нощта да изхвърлят тялото в пустинята.

— Ще трябват четирима души, за да вдигнат тоя чувал с лой — рече директорът.

— Колкото повече разширяваш кръга от хора, които знаят за случая, толкова повече се излагаш на риск-отвърна Карч.

— Но ако оставим камериерката да го открие, официално ще се намесят ченгетата от Метро и това ще навреди на репутацията на хотела. Не си спомням кога за последен път в града е имало самоубийство. Ще се нахвърлят на случая така, както Тайсън се нахвърли на ухото на Ивендър.

— Вярно е. Но така нашият човек може да се изнерви и да допусне грешка.

— Ами ако отдел „Убийства“ в Метро се докопа до него преди теб?

Карч само го погледна. Изражението му показваше, че идеята е абсурдна.

— Ти решаваш, Винсънт. Губим си времето. Искам да изгледам записа и да се залавям за работа.

Грималди кимна.

— Добре, никакви ченгета. Ще повикам няколко души да се погрижат за нещата.

— Чудесно решение, Винсънт — отвърна Джак по начин, който накара директора да се зачуди дали говори сериозно. — Да идем да видим записа.

Излязоха от стаята. Карч закачи на бравата отвън табелката „НЕ ВЛИЗАЙТЕ“.

Карч не идваше за пръв път в офиса на Грималди на втория етаж на казиното. Той имаше таен договор за консултант по охраната с „Клеопатра“ — никакви документи, плащане в брой — и като такъв най-често се срещаше с директора в кабинета му, макар че задачите, които му възлагаха, нямаха нищо общо с казиното. Джак обикновено се занимаваше със случаи, които Грималди наричаше „второстепенни въпроси по сигурността“. Това положение го устройваше. Знаеше, че никога не би облякъл доброволно синия блейзър с профила на египетската царица на джоба.

Офисът бе просторен и разкошно мебелиран — освен бюрото имаше диван, фотьойли и дори бар. Влизаше се през огромната зала на охраната, в която десетки служители седяха пред екрани, показващи постоянно променящите се образи от стотиците камери в казиното. Вътре беше сумрачно и температурата никога не надвишаваше осемнайсет градуса заради деликатната електроника. Повечето хора тук носеха под униформите си пуловери. Когато видеше някой в Лас Вегас, облечен с пуловер през лятото, човек разбираше, че работи в охраната.